Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Съвместният парламентарен комитет "ЕС-Македония" единодушно прие предложението за поправка към финалния документ на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов относно нуждата от възстановяване и поддържане на чуждите военни гробища и паметници на територията на Република Македония.
По време на изказването в подкрепа на предложението си Евгени Кирилов подчерта, че става въпрос за близо 20 000 български войници, загинали на македонска територия, чийто гробове и паметници са в окаяно състояние. Според българския евродепутат Македония трябва да покаже добра воля за разрешаване на този висящ двустранен въпрос, защото той касае основни европейски ценности и стандарти.
Първоначалният текст на поправката призоваваше в духа на добрите междусъседски отношения македонската страна по-конструктивен начин да пристъпи към решаването на въпроса за опазването и поддръжката на българските военни гробища и паметници на македонска територия. В следствие на преговори македонската страна се съгласи да приеме по-обща терминология, отнасяща се до всички чужди военни гробища и паметници на своя територия. Известно е, че освен България други страни нямат подобни проблеми.
В заключителния документ от срещата бе приета и устна поправка направена от македонската страна за отваряне на нов гранично-пропускателен пункт между България и Македония Берово-Клепало-Сандански, както и поправката на германския евродепутат от Групата на зелените Михаел Крамер за отваряне на българо-македонската граница Петрич-Струмица за маршрута на европейския велосипеден проект "По пътя на желязната завеса".