Новини

Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично

06.03.2013

1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
 

Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства

26.02.2013

Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат

Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм

15.02.2013

България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.

По инициатива на Евгени Кирилов в ЕП в Брюксел се проведе изслушване за нуждата от противоракетен щит в Европа

01.12.2010

По инициатива на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в Европейския парламент се проведе публично изслушване на тема "Предизвикателствата пред евентуална европейска система за противоракетна отбрана". Изслушването бе организирано от подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, член на която е българския евродепутат и се проведе дни след срещата на върха на НАТО в Лисабон, на която Русия и НАТО постигнаха съгласие за започване на преговори за свързване на системите им за противоракетна отбрана и размяна на информация.

Основните лектори на срещата бяха специалният представител на министъра на отбраната на САЩ в Брюксел Робърт Бел и посланикът на Русия към НАТО Дмитрий Рогозин. В изказванията си и двете страни подчертаха, че са силно заинтересувани от това сътрудничество и че ще продължат диалога за задълбочаването му и изясняване на отворените въпроси.

Евгени Кирилов отправи въпрос към американския и руския представител доколко технически възможно е едно такова сътрудничество между НАТО и Русия. Той добави, че въпреки, че политическото споразумение е налице, съществуват сериозни предизвикателства пред този проект, свързани с остатъците от съревнованието в миналото, не дотам укрепналото доверие между двете страни и желанието им да не разкриват всички свои постижения в тази област.

В отговора си Робърт Бел се съгласи, че "детайлите са много важни" и че в никакъв случай не подценява степента на предизвикателството, но подчерта че американската страна подхожда с доверие, основано на опита в рамките на досегашното сътрудничество между НАТО и Русия.

"Основата на сътрудничеството ни се основава не на концепцията за създаване на обща интегрирана система за отбрана, а на съвместното функциониране на независими, но координирани отбранителни системи на обща територия", добави още Робърт Бел.

От своя страна Дмитрий Рогозин отбеляза, че техническата страна на преговорите е изключително важна, защото има разлика в понятията на двете страни, предвид искането на американската страна освен ракети с малък и среден обсег, да могат да се прихващат и междуконтинентални такива.
 


  Всички права запазени © 2010 Разработено от Ирида Дизайн ООД