По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
По инициатива на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в Европейския парламент се проведе публично изслушване на тема "Предизвикателствата пред евентуална европейска система за противоракетна отбрана". Изслушването бе организирано от подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, член на която е българския евродепутат и се проведе дни след срещата на върха на НАТО в Лисабон, на която Русия и НАТО постигнаха съгласие за започване на преговори за свързване на системите им за противоракетна отбрана и размяна на информация.
Основните лектори на срещата бяха специалният представител на министъра на отбраната на САЩ в Брюксел Робърт Бел и посланикът на Русия към НАТО Дмитрий Рогозин. В изказванията си и двете страни подчертаха, че са силно заинтересувани от това сътрудничество и че ще продължат диалога за задълбочаването му и изясняване на отворените въпроси.
Евгени Кирилов отправи въпрос към американския и руския представител доколко технически възможно е едно такова сътрудничество между НАТО и Русия. Той добави, че въпреки, че политическото споразумение е налице, съществуват сериозни предизвикателства пред този проект, свързани с остатъците от съревнованието в миналото, не дотам укрепналото доверие между двете страни и желанието им да не разкриват всички свои постижения в тази област.
В отговора си Робърт Бел се съгласи, че "детайлите са много важни" и че в никакъв случай не подценява степента на предизвикателството, но подчерта че американската страна подхожда с доверие, основано на опита в рамките на досегашното сътрудничество между НАТО и Русия.
"Основата на сътрудничеството ни се основава не на концепцията за създаване на обща интегрирана система за отбрана, а на съвместното функциониране на независими, но координирани отбранителни системи на обща територия", добави още Робърт Бел.
От своя страна Дмитрий Рогозин отбеляза, че техническата страна на преговорите е изключително важна, защото има разлика в понятията на двете страни, предвид искането на американската страна освен ракети с малък и среден обсег, да могат да се прихващат и междуконтинентални такива.