Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
По инициатива на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в Европейския парламент се проведе публично изслушване на тема "Предизвикателствата пред евентуална европейска система за противоракетна отбрана". Изслушването бе организирано от подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, член на която е българския евродепутат и се проведе дни след срещата на върха на НАТО в Лисабон, на която Русия и НАТО постигнаха съгласие за започване на преговори за свързване на системите им за противоракетна отбрана и размяна на информация.
Основните лектори на срещата бяха специалният представител на министъра на отбраната на САЩ в Брюксел Робърт Бел и посланикът на Русия към НАТО Дмитрий Рогозин. В изказванията си и двете страни подчертаха, че са силно заинтересувани от това сътрудничество и че ще продължат диалога за задълбочаването му и изясняване на отворените въпроси.
Евгени Кирилов отправи въпрос към американския и руския представител доколко технически възможно е едно такова сътрудничество между НАТО и Русия. Той добави, че въпреки, че политическото споразумение е налице, съществуват сериозни предизвикателства пред този проект, свързани с остатъците от съревнованието в миналото, не дотам укрепналото доверие между двете страни и желанието им да не разкриват всички свои постижения в тази област.
В отговора си Робърт Бел се съгласи, че "детайлите са много важни" и че в никакъв случай не подценява степента на предизвикателството, но подчерта че американската страна подхожда с доверие, основано на опита в рамките на досегашното сътрудничество между НАТО и Русия.
"Основата на сътрудничеството ни се основава не на концепцията за създаване на обща интегрирана система за отбрана, а на съвместното функциониране на независими, но координирани отбранителни системи на обща територия", добави още Робърт Бел.
От своя страна Дмитрий Рогозин отбеляза, че техническата страна на преговорите е изключително важна, защото има разлика в понятията на двете страни, предвид искането на американската страна освен ракети с малък и среден обсег, да могат да се прихващат и междуконтинентални такива.