Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент (С&Д) Евгени Кирилов внесе поправки към доклада за напредъка на Македония през 2010 г., който ще бъде гласуван от външната комисия на ЕП през март.
Чрез една от тях Македония се приканва да поиска от Европейската Комисия детайлен анализ за средствата, необходими за осъществяването на ж.п линии между София и Скопие и Скопие и Тирана в контекста на европейски коридор 8. Тази възможност е отбелязана и в специализираното изследване на Европейската комисия по програма Фар "Инвестиционни възможности в транспортния сектор".
Друга поправка призовава македонските власти, в духа на добрите междусъседски отношения и предвид нуждата от решаване на някои открити двустранни въпроси, да активизират усилията си в посока създаване на съвместни експертни комисии по история и образование с България и Гърция.
Окончателният текст на доклада ще бъде приет от Комисията по външни отношения на ЕП на 16 март.
Българският евродепутат призова страните от Дунавския регион да засилят координацията по съществуващите транс-гранични програми
По време на снощното пленарно заседание на Европейският парламент в Страсбург, българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите(С&Д) направи изказване относно приоритетните действия в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион".
Макрорегионалния подход в "Дунавската стратегия" бе от основните теми, залегнали още в първия ден от откриването на пленарната сесия в Страсбург (14-17 февруари 2011 г.). Европейските депутати обсъдиха необходимите действия, които трябва да се предприемат в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион", за да се реализира успешно стратегията и да се даде възможност за развитие на Дунавския регион.
С присъединяването на България и Румъния към ЕС стратегическото значение на Черноморския регион непрекъснато нараства. Европейският съюз трябва да засили присъствието си и да съдейства за намиране на трайни решения на съществуващите проблеми в региона. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов по време на дебата върху доклада "Стратегия на ЕС за Черноморския регион", който се проведе по-рано днес в Европейския парламент в Страсбург.
По инициатива на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в Европейския парламент се проведе публично изслушване на тема "Предизвикателствата пред евентуална европейска система за противоракетна отбрана". Изслушването бе организирано от подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, член на която е българския евродепутат и се проведе дни след срещата на върха на НАТО в Лисабон, на която Русия и НАТО постигнаха съгласие за започване на преговори за свързване на системите им за противоракетна отбрана и размяна на информация.
Основните лектори на срещата бяха специалният представител на министъра на отбраната на САЩ в Брюксел Робърт Бел и посланикът на Русия към НАТО Дмитрий Рогозин. В изказванията си и двете страни подчертаха, че са силно заинтересувани от това сътрудничество и че ще продължат диалога за задълбочаването му и изясняване на отворените въпроси.
Евгени Кирилов отправи въпрос към американския и руския представител доколко технически възможно е едно такова сътрудничество между НАТО и Русия. Той добави, че въпреки, че политическото споразумение е налице, съществуват сериозни предизвикателства пред този проект, свързани с остатъците от съревнованието в миналото, не дотам укрепналото доверие между двете страни и желанието им да не разкриват всички свои постижения в тази област.
В отговора си Робърт Бел се съгласи, че "детайлите са много важни" и че в никакъв случай не подценява степента на предизвикателството, но подчерта че американската страна подхожда с доверие, основано на опита в рамките на досегашното сътрудничество между НАТО и Русия.
"Основата на сътрудничеството ни се основава не на концепцията за създаване на обща интегрирана система за отбрана, а на съвместното функциониране на независими, но координирани отбранителни системи на обща територия", добави още Робърт Бел.
От своя страна Дмитрий Рогозин отбеляза, че техническата страна на преговорите е изключително важна, защото има разлика в понятията на двете страни, предвид искането на американската страна освен ракети с малък и среден обсег, да могат да се прихващат и междуконтинентални такива.