Националистическите тенденции и липсата на воля за търсене на компромиси и решения в Македония остават
25.11.2013
Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
Среща на върха във Вилнюс - перспективи за Европа и за България
23.11.2013
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Евгени Кирилов призова държавите членки да изготвят адекватни програмни документи и правила за следващия програмен период
20.11.2013
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
По инициатива на Евгени Кирилов в ЕП в Брюксел се проведе изслушване за нуждата от противоракетен щит в Европа
01.12.2010
По инициатива на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в Европейския парламент се проведе публично изслушване на тема "Предизвикателствата пред евентуална европейска система за противоракетна отбрана". Изслушването бе организирано от подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, член на която е българския евродепутат и се проведе дни след срещата на върха на НАТО в Лисабон, на която Русия и НАТО постигнаха съгласие за започване на преговори за свързване на системите им за противоракетна отбрана и размяна на информация.
Основните лектори на срещата бяха специалният представител на министъра на отбраната на САЩ в Брюксел Робърт Бел и посланикът на Русия към НАТО Дмитрий Рогозин. В изказванията си и двете страни подчертаха, че са силно заинтересувани от това сътрудничество и че ще продължат диалога за задълбочаването му и изясняване на отворените въпроси.
Евгени Кирилов отправи въпрос към американския и руския представител доколко технически възможно е едно такова сътрудничество между НАТО и Русия. Той добави, че въпреки, че политическото споразумение е налице, съществуват сериозни предизвикателства пред този проект, свързани с остатъците от съревнованието в миналото, не дотам укрепналото доверие между двете страни и желанието им да не разкриват всички свои постижения в тази област.
В отговора си Робърт Бел се съгласи, че "детайлите са много важни" и че в никакъв случай не подценява степента на предизвикателството, но подчерта че американската страна подхожда с доверие, основано на опита в рамките на досегашното сътрудничество между НАТО и Русия.
"Основата на сътрудничеството ни се основава не на концепцията за създаване на обща интегрирана система за отбрана, а на съвместното функциониране на независими, но координирани отбранителни системи на обща територия", добави още Робърт Бел.
От своя страна Дмитрий Рогозин отбеляза, че техническата страна на преговорите е изключително важна, защото има разлика в понятията на двете страни, предвид искането на американската страна освен ракети с малък и среден обсег, да могат да се прихващат и междуконтинентални такива.