В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Не трябва да допускаме регионите да страдат заради неефективността на някои национални правителства
Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите участва късно снощи в дебата за политиката на сближаване, провел се на пленарното заседание в Страсбург. В изказването си българският евродепутат засегна два важни въпроса: за размера на ресурсите за политиката на сближаване в бъдеще и за промените, които се предлагат от Европейската комисия. Евгени Кирилов посочи, че "по никакъв начин парите за политиката на сближаване не трябва да бъдат по-малко, отколкото са те за настоящия програмен период". "Политиката на сближаване играе съществена роля за конкурентостта на европейските региони", каза българският евродепутат, "и за да се продължи с нейното изпълнение и постижения са необходими съответните средства", допълни той.
Освен, че не трябва да се допуска намаляване на парите за сближаване, Евгени Кирилов заяви: "Ние не искаме да има и допълнителен товар върху бенефициентите". Той открои, че моделът на бъдещата политика на сближаване ще зависи от решенията, които се вземат и с участието на евродепутатите, но подчерта, че Европейската комисия също има важна роля. Във връзка със законодателната инициатива на Комисията и правото й да дава предложения, Евгени Кирилов се обърна към комисаря по регионалната политика Йоханес Хан с думите: "Тук ние разчитаме на Вас, комисар Хан, защото някои от предложенията, като това да има предварителни условия към държавите членки за да получават финансова помощ от ЕС, се нуждаят от допълнително изясняване". "Политиката на сближаване е за всички региони, които имат нужда от подкрепа и не трябва да допускаме те да страдат заради неефективността на някои национални правителства", допълни Кирилов. Той изрази съгласие с комисар Хан, че е важно да се развиват всички нива, на които се използват средствата от ЕС и наблегна, че "е от ключово значение да не се замества "сложността на процедурите" с "предварителни условия" и да не се прави отново тежък живота на крайните бенефициенти".
Накрая българският евродепутат призова "нека да позволим на регионите активно да участват, да им позволим да чувстват съпричастност към процеса и да им дадем нужните ресурси" за да се постигнат резултати от политиката на сближаване. "Разбира се, каза Евгени Кирилов, трябва да направим необходимото те да използват тези средства по най-ефикасния начин".