Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Дунавската стратегията може да се превърне в добър пример за междурегионално сътрудничество
15.02.2011
Българският евродепутат призова страните от Дунавския регион да засилят координацията по съществуващите транс-гранични програми
По време на снощното пленарно заседание на Европейският парламент в Страсбург, българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите(С&Д) направи изказване относно приоритетните действия в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион".
Макрорегионалния подход в "Дунавската стратегия" бе от основните теми, залегнали още в първия ден от откриването на пленарната сесия в Страсбург (14-17 февруари 2011 г.). Европейските депутати обсъдиха необходимите действия, които трябва да се предприемат в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион", за да се реализира успешно стратегията и да се даде възможност за развитие на Дунавския регион.
В своето изказване евродепутат Евгени Кирилов акцентира върху факта, че страните от Дунавския регион трябва да засилят координацията по съществуващите транс-гранични програми, защото само така Стратегията може да се превърне в добър пример за междурегионално сътрудничество.
Българският евродепутат подчерта, че Дунавската стратегия трябва да се превърне в постоянен процес и инструмент за координация между партньори, които са изправени пред сходни предизвикателства. “Стратегията трябва да подобри изпълнението на общите цели и да окаже влияние, което ясно да се почувства от нашите граждани по продължението на тази важна европейска артерия”, заяви Евгени Кирилов.
Той също отбеляза, че Дунавската стратегия се основава на подход отдолу-нагоре и това партньорство би трябвало да бъде последвано и при изработването на програмните документи на политиката на сближаване в бъдеще.
“Активното участие на местните и регионални участници е гаранция, че те разпознават като свои приоритетите, действията и проектите, включени в Стратегията. Готовността на дунавските региони да заделят средства от своите собствени програми за общите проекти е предварително условие за успешното постигане на техните цели”, допълни г-н Кирилов.