В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българският евродепутат призова страните от Дунавския регион да засилят координацията по съществуващите транс-гранични програми
По време на снощното пленарно заседание на Европейският парламент в Страсбург, българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите(С&Д) направи изказване относно приоритетните действия в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион".
Макрорегионалния подход в "Дунавската стратегия" бе от основните теми, залегнали още в първия ден от откриването на пленарната сесия в Страсбург (14-17 февруари 2011 г.). Европейските депутати обсъдиха необходимите действия, които трябва да се предприемат в рамките на "Стратегията на ЕС за Дунавския регион", за да се реализира успешно стратегията и да се даде възможност за развитие на Дунавския регион.
В своето изказване евродепутат Евгени Кирилов акцентира върху факта, че страните от Дунавския регион трябва да засилят координацията по съществуващите транс-гранични програми, защото само така Стратегията може да се превърне в добър пример за междурегионално сътрудничество.
Българският евродепутат подчерта, че Дунавската стратегия трябва да се превърне в постоянен процес и инструмент за координация между партньори, които са изправени пред сходни предизвикателства. “Стратегията трябва да подобри изпълнението на общите цели и да окаже влияние, което ясно да се почувства от нашите граждани по продължението на тази важна европейска артерия”, заяви Евгени Кирилов.
Той също отбеляза, че Дунавската стратегия се основава на подход отдолу-нагоре и това партньорство би трябвало да бъде последвано и при изработването на програмните документи на политиката на сближаване в бъдеще.
“Активното участие на местните и регионални участници е гаранция, че те разпознават като свои приоритетите, действията и проектите, включени в Стратегията. Готовността на дунавските региони да заделят средства от своите собствени програми за общите проекти е предварително условие за успешното постигане на техните цели”, допълни г-н Кирилов.