1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Предложения на Евгени Кирилов:
- Да се увеличи срока за усвояване на еврофондовете, за да не се налага връщане на пари
- Да нарасне авансовото финансиране на проектите, за да се компенсира липсата на средства в новите страни-членки
На днешното заседание на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент Евгени Кирилов, депутат от Групата на социалистите и демократите, представи в качеството си на докладчик своята позиция по въпроса за изменение на общия регламент на структурните фондове.
В изказването си Евгени Кирилов посочи, че Европейският парламент следи с тревога забавянето на процеса за намиране на решение в Съвета на министрите по предложението на Европейската комисия, което цели да се опростят процедурите за използване на еврофондовете и да се подпомогнат държавите за справяне с трудностите на настоящата икономическа криза. В качеството си на докладчик по измененията към общия регламент на структурните фондове, българският евродепутат посочи, че въпросът е ключов и затова Комисията по регионално развитие не може да стои и чака безучастно Съветът да намери решение, защото всяко забавяне ще намали ефекта на предлаганите мерки. Евгени Кирилов подчерта, че е важно основните изменения, отнасящи се до опростяването и улесняването на процедурите, да влязат в сила преди да е свършила кризата, за да се усети тяхната полза от страните членки и бенефициентите.
Що се отнася до втория важен въпрос за финансово подпомагане с цел преодоляване на затрудненията за бюджетната ликвидност г-н Кирилов обърна внимание, че ролята на Европейския парламент е да покаже на Съвета, че забавянето е неприемливо и че Съветът трябва да действа колкото може по-бързо за намиране на компромис по този въпрос. В този смисъл той предложи и бе подкрепен от членовете на Комисията по регионално развитие нейният председател да изпрати писмо до Съвета на министрите с искане да се ускори процеса по вземане на решение по този въпрос. Българският евродепутат изрази становище, че подходящ компромис може се търси в посока на увеличаване на авансовите плащания за страните членки по примера на изменението, направено по-рано тази година.
На следващо място Евгени Кирилов посочи, че е важно да се постигне съгласие за по-голяма гъвкавост на правилото за усвояване на европарите в определен срок (така нареченото правило N+ 2 и N+ 3 в зависимост от броя на годините, за които даден проект трябва да бъде реализиран). Увеличаването на периода за усвояване на средствата, ще спомогне за по-пълноценното използване на средствата и ще се избегне опасността да се губят пари поради краткия срок, в който те трябва да бъдат похарчени. Намирането на решение в този смисъл ще бъде особено полезно за новите страни членки, включително и България, които срещат трудности заради ограниченото време за реализиране на проектите.
Изказаната позиция от Евгени Кирилов намери подкрепа сред членовете на Комисията по регионално развитие, с което Европарламентът даде заявка за конструктивна и ключова роля в процеса целящ да предложи и въведе мерки за подпомагане на държавите членки за преодоляване на икономическата криза чрез възможностите на регионалната политика на ЕС.