В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Предложения на Евгени Кирилов:
- Да се увеличи срока за усвояване на еврофондовете, за да не се налага връщане на пари
- Да нарасне авансовото финансиране на проектите, за да се компенсира липсата на средства в новите страни-членки
На днешното заседание на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент Евгени Кирилов, депутат от Групата на социалистите и демократите, представи в качеството си на докладчик своята позиция по въпроса за изменение на общия регламент на структурните фондове.
В изказването си Евгени Кирилов посочи, че Европейският парламент следи с тревога забавянето на процеса за намиране на решение в Съвета на министрите по предложението на Европейската комисия, което цели да се опростят процедурите за използване на еврофондовете и да се подпомогнат държавите за справяне с трудностите на настоящата икономическа криза. В качеството си на докладчик по измененията към общия регламент на структурните фондове, българският евродепутат посочи, че въпросът е ключов и затова Комисията по регионално развитие не може да стои и чака безучастно Съветът да намери решение, защото всяко забавяне ще намали ефекта на предлаганите мерки. Евгени Кирилов подчерта, че е важно основните изменения, отнасящи се до опростяването и улесняването на процедурите, да влязат в сила преди да е свършила кризата, за да се усети тяхната полза от страните членки и бенефициентите.
Що се отнася до втория важен въпрос за финансово подпомагане с цел преодоляване на затрудненията за бюджетната ликвидност г-н Кирилов обърна внимание, че ролята на Европейския парламент е да покаже на Съвета, че забавянето е неприемливо и че Съветът трябва да действа колкото може по-бързо за намиране на компромис по този въпрос. В този смисъл той предложи и бе подкрепен от членовете на Комисията по регионално развитие нейният председател да изпрати писмо до Съвета на министрите с искане да се ускори процеса по вземане на решение по този въпрос. Българският евродепутат изрази становище, че подходящ компромис може се търси в посока на увеличаване на авансовите плащания за страните членки по примера на изменението, направено по-рано тази година.
На следващо място Евгени Кирилов посочи, че е важно да се постигне съгласие за по-голяма гъвкавост на правилото за усвояване на европарите в определен срок (така нареченото правило N+ 2 и N+ 3 в зависимост от броя на годините, за които даден проект трябва да бъде реализиран). Увеличаването на периода за усвояване на средствата, ще спомогне за по-пълноценното използване на средствата и ще се избегне опасността да се губят пари поради краткия срок, в който те трябва да бъдат похарчени. Намирането на решение в този смисъл ще бъде особено полезно за новите страни членки, включително и България, които срещат трудности заради ограниченото време за реализиране на проектите.
Изказаната позиция от Евгени Кирилов намери подкрепа сред членовете на Комисията по регионално развитие, с което Европарламентът даде заявка за конструктивна и ключова роля в процеса целящ да предложи и въведе мерки за подпомагане на държавите членки за преодоляване на икономическата криза чрез възможностите на регионалната политика на ЕС.