Евгени Кирилов: Преди да се нанесат военни удари трябва да се установи кой е използвал химическо оръжие в Сирия
29.08.2013
Евгени Кирилов – в интервю за Радио "Фокус с Димитър Драганов
Евгени Кирилов: Срещата във Вилнюс през ноември има потенциала да се превърне в голям успех както за програмата Източно партньорство, така и за Европейския съюз като глобален фактор
22.07.2013
На 22.07.2013 Българският евродепутат Евгени Кирилов взе участие, в ролята си на съ-председател на Парламентарната асамблея Евронест, в срещата на външните министри на ЕС посветена на подготовката за срещата във Вилнюс в края на годината. В срещата взеха участие и върховният представител на ЕС за външна политика - Катрин Ащън, еврокомисарят отговарящ за разширяване и политика на добросъседство - Щефан Фюле, както и външните министри на страните участнички в програмата Източно партньорство - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна, а и за първи път от 2009 г. насам, на Беларус. Причината за отсъствието на Беларус от задълбочаване на интеграционните политики със Съюза до момента, е състоянието на демокрацията и човешките права в страната.
Евгени Кирилов: Вече не сме съвсем на опашката по усвоени средства, но рискът от загуби в края на тази година е реален, поради сериозно изоставане през последните години
17.07.2013
Вчера Европейската комисия излезе с актуални данни за изплатените средства от структурните фондове към държавите членки на Евросъюза за първото полугодие на 2013 г. Към началото на месец юли средният процент на изплатените средства общо за трите фонда - Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) - е 55%. За България този процент е малко над 40%. През последните месеци се забелязва увеличаване на плащанията към бенефициентите в България. Към началото на месец юли всички големи проекти, предвидени от България да бъдат осъществени по оперативните програми през настоящия програмен период, са представени на Европейската комисия за одобрение и 75% от тях вече са получили одобрение.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.