Евгени Кирилов: Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите
13.07.2013
На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Как да се справим с унаследените от предишното управление проблеми в усвояването на евросредствата?
27.06.2013
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
Интервю на Евгени Кирилов за програма Хоризонт на БНР относно протестите в Турция
12.06.2013
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.