"Интересът към Балканските войни доведе група младежи в Брюксел като награда, осигурена от Евгени Кирилов", в. "Дума", 8 юни 2013 г., стр. 16
10.06.2013
Ангажираността на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов с каузата за намиране на решение на проблема с имотите на тракийските бежанци, останали на турска територия, е една от важните черти на дейността му като евродепутат още от 2007 г. Той, заедно със своята колежка Маруся Любчева, бяха съвносители на поправка, чрез която въпросът влезе в доклада за напредъка на Турция в ролята й на страна кандидат за членство в ЕС. Но българският евродепутат е съпричастен към проблема на тракийските бежанци не само на политическото и дипломатическото поле. През 2012 г. той пое инициативата да осигури като награда посещение на Европейския парламент в Брюксел за десетте най-добре представили се участници в конкурса на Съюза на Тракийските дружества в България и Тракийския научен институт на тема "100 години от Балканските войни и разорението на тракийските българи". След като в началото на 2013 г. журито разгледа работите на многобройните средношколци от цялата страна, които взеха участие в конкурса, и обяви победителите, дойде време те да "получат" своята награда.
На 5 и 6 юни - два прекрасни топли и слънчеви дни - младежите бяха гости на Евгени Кирилов в Брюксел. При своята среща с тях г-н Кирилов ги поздрави не само за доброто им представяне в конкурса, но и за интереса и любознателността им към историята на България, към родовата памет и желанието им да научат повече за минали събития, които са белязали съдбите на техните предци и наследници. Той изрази своята радост, че може да ги посрещне в Европейския парламент, който е една от важните институции на Европейския съюз и чиято работа и дейност все още не са добре познати в България. Европейският парламент представлява гражданите на Европейския съюз, той е много прозрачно работеща институция, подчерта г-н Кирилов, която защитава интересите на обикновените хора. Той им даде за пример младежката безработица, която е много сериозен проблем в редица държави от Евросъюза, включително и в България. Европарламентът настоява за вземането на спешни мерки от страна на правителствата, за отделянето на средства в бюджета на ЕС, както и за разработването на специална политика, която да подпомага намирането на решение на този проблем. Евгени Кирилов каза, че не трябва да се допуска младите хора, след като завършат своето образование и са подготвени, да остават без работа и изрази надежда, че усилията на национално и европейско ниво ще доведат до положителна промяна. Българският евродепутат пожела успех на младежите, да продължават да обогатяват знанията и уменията си и да постигнат мечтите си. От своя страна, средношколците благодариха за възможността да дойдат до Брюксел, да разгледат и се докоснат не само до европейските институции, но и до една различна култура. От тях и от Съюза на Тракийските дружества в България Евгени Кирилов получи книги по интересната за него тема за тракийските бежанци.
Българският евродепутат Евгени Кирилов е избран за съпредседател на Парламентараната Асамблея ЕВРОНЕСТ
30.05.2013
Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов бе избран за съпредседател на Парламентарната Асамблея ЕВРОНЕСТ към Европарламента в Брюксел.
Евгени Кирилов: Основният проблем на Македония не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство
23.05.2013
В паралел с пленарното заседание в Страсбург вчера се проведе заседание на Съвместната парламентарна комисия на Европейския парламент и Македонското събрание, с депутати от двете институции. Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов, в ролята си на член на тази делегация заяви, че основният проблем за започване на преговори за присъединяване към Съюза не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство. Българският евродепутат използва възможността да благодари на докладчика на Европарламента за Македония - британецът Ричард Хоуит, че е включил текст изрично споменаващ правата на македонски граждани с българско самосъзнание.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.