"Социалисти активисти се върнаха заредени с вдъхновение и ентусиазъм от посещение в Брюксел, организирано от Евгени Кирилов", в. Дума, 13 април 2013 г., стр. 16
15.04.2013
По покана на българския евродепутат Евгени Кирилов група активисти социалисти от Сливен, Нова Загора, Твърдица и София посетиха Брюксел на 10 и 11 април. Сред гостите от Сливен бяха кметът на Общината ген. Кольо Милев и заместник-кметът Корнелий Желязков, председател на Областния съвет на БСП. Програмата на посещението включваше срещи в Европейския парламент и в централата на Партията на европейските социалисти. Специална среща се проведе между кмета на Брюксел Фреди Тилеманс, кмета и заместник-кмета на Сливен и Евгени Кирилов. Въпреки наситената работна програма гостите от България успяха да разгледат емблематичните забележителности на Брюксел и да опитат традиционни ястия на белгийската кухня и, разбира се, прочутата белгийска бира.
Започването на преговори за еврочленство е изцяло в ръцете на македонското правителство
09.04.2013
Започването на преговори зависи от македонското правителство, стига то наистина желае да изпълни препоръките
Европарламентът дефинира енергийна бедност, когато 10% от бюджета на домакинствата се изразходва за енергия
15.03.2013
Тази и много други актуални за ситуацията в България клаузи прие Европарламентът в Страсбург
На пленарното заседание на Европарламента в Страсбург тази седмица беше гласуван и приет докладът на гръцката евродепутатка Ники Цавела по Европейската енергийна пътна карта 2050. В доклада се посвещават няколко параграфа на социалното измерение на енергийната пътна карта върху крайните потребителите. Документът акцентира, че трябва да се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи, които са най-силно засегнати от повишаване на цените. С доклада Европарламентът напомня, че като енергийна бедност се определя тази ситуация, при която над 10% от бюджета на едно домакинство се изразходва за енергия. Други актуални и важни за България са няколко текста, в които се подчертава ключовата роля на прозрачното ценообразуване и информиране на потребителите, както и това, че именно те трябва да бъдат защитени от високите цени на електроенергията. С приетия документ Европейският парламент също така "изисква от държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за защита на домакинствата от нарастващи сметки за енергия и срещу енергийна бедност".
В същия доклад бе приета поправка и на българския евродепутат Евгени Кирилов, която е в подкрепа на изграждането на газопровода Набуко-Запад, като продължение на Южния газов коридор през България и към централна Европа. Както е известно, съществува конкуренция за друга алтернатива - през Гърция и Албания за Италия. Доставките на газ от Каспийския регион ще допринесат за един по-конкурентен пазар в Югоизточна Европа и по-справедливи цени.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.