Евгени Кирилов предлага по-голяма роля на делегациите на ЕС за консулска закрила на европейските граждани, които нямат свое представителство в трети страни
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие предложенията на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов към становището за по-голяма консулска закрила на граждани на ЕС в трети страни. Поправките предвиждат гражданите на Съюза, намиращи се в трети страни, в които нямат свое дипломатическо представителство, да могат да се обръщат към делегациите на ЕС в тази страна за съдействие и в случай на застрашена сигурност, арестуване или затвор.
Брюксел. Белгийски институции вероятно са предложили домакинство на изложбата на "македонското ръкописно богатство" през вековете, вероятно, без да се вгледат в чисто научната същност. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов по повод предстоящата през октомври изложба в Кралския дворец в Брюксел на колекция от средновековни църковни ръкописи. По думите му – в случая трябва да се реагира на двустранна основа. Мегаломанските манипулации на историята вземат връх в нашата съседка, като главно се употребяват за вътрешнопартийни и вътрешнополитически спекулации, каза Евгени Кирилов. По думите му - масовият зрител на подобни прояви въобще не е запознат с подробностите. „По-скоро те трябва да бъдат обект на двустранен обмен, на интерактивни действия в научната област на историци, хора на изкуствата и т.н. За съжаление, нашите институции в последно време не показват активност и взаимодействие. Имаше времена, когато имаше Център по българистика и научни центрове, които имаха активен обмен и естествено, това даваше резултат. Сега, както виждам от реакциите, като че ли най-голямата надежда пак е у евродепутатите, които трябва да заместят действията на двустранна основа. Разбира се, ние ще помислим и сигурно – ще реагираме, но ние имаме научни институции, имаме Външно министерство, имаме Посолство в Белгия, което може на двустранна основа също да изясни въпросите, когато вече се стига до равнище на политика”, каза Евгени Кирилов. Според него – освен на двустранно ниво, трябва да се прави всичко възможно - да обясняваме и на братята македонци, че това не е в техен интерес. „Така, както водят политиката си в последно време, не е в интерес и на обикновените хора в Македония. Напомпва се изкуствено тяхното съзнание с цел – политическа експлоатация. Но това са краткотрайни ефекти и от това се губи”, каза Евгени Кирилов. (Информационна агенция "Фокус")
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.