Брюксел. Въпросът за усвояването на европейските средства се повдига от доста време, както от Европейската комисия, така и от отделни депутати. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Евгени Кирилов, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, по повод вчерашното интервю на колегата му - Георгиос Шацимаркакис, който заяви, че ЕК обмисля директно управление на фондовете в България и Румъния.
Евгени Кирилов каза, че преди повече от месец е написал писмо, за да разбере - как гледат в ЕК на процеса на усвояването на средствата. „Получих писмо от комисаря Хан, в което той изразява загриженост, че ние тази година сме в голяма опасност да загубим огромно количество средства. Така, че е по-добре, че въпросът се повдига сега. Директното управление е на специално решение и процедура. Много по-възможно е комисарят да използва своя фонд за техническа помощ, с който да изпрати специалисти в трите страни, за да спомогнат за по-прозрачното и интензивното усвояване на средства. Това е една индиректна оценка за състоянието на управлението на тези фондове, както в Гърция, така и в България и Румъния. Но, специално за България, в неговото писмо той изрази загриженост, че наистина ще загубим средства. Колкото и да е странно, те като че ли са загрижени повече, както личи от интервюто на колегата Георгиос Шацимаркакис. Нашите лидери предпочитат да казват колко добре вървят нещата, а всъщност те никак не вървят добре, по оценка на самата Комисия”, каза Евгени Кирилов.
На семинар-дискусия, организиран от Групата на либералите в Европейския парламент на тема "Бъдещето на дипломацията след Уикилийкс" участва бившия говорител на Уикилийкс г-н Даниел Домшейт-Бърг. По време на дискусията българският евродепутат от групата на социалистите и демократите г-н Евгени Кирилов попита г-н Домшейт-Бърг дали организацията гарантира автентичността на източниците и информацията, които публикува. Г-н Кирилов даде за пример излязлата преди месеци в България информация за подслушване на най-високо политическо ниво и продължаващите вече 5 месеца разследвания за достоверността на тази информация.
От своя страна г-н Домшейт-Бърг отговори , че през последните 3 години докато е работил в организацията не са регистрирали случаи на невярна или манипулирана информация, публикувана от Уикилийкс.
По време на дискусия в Комисията по външни работи на Европейския парламент с комисар Кристалина Георгиева българският депутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов подчерта важността на европейската солидарност не само с трети страни, но и в рамките на самия ЕС. Той отбеляза, че лятото наближава и би било целесъобразно да се подготви план за превенция и справяне с горските пожари, които взимат жертви и нанасят огромни вреди всяко лято в Европа. Според него е много важно страните от ЕС да показват солидарност една с друга в критични ситуации и да демонстрират, че Европа е наистина обединена. Г-н Кирилов припомни абсурдността на ситуации, при които страна членка на ЕС е принудена да търси помощ от страни извън ЕС, както в случая с Гърция.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.