Македония трябва да активизира усилията си за създаване на съвместни експертни комисии по история и образование с България и Гърция
17.03.2011
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов към проекторезолюция за напредъка на Македония през 2010 г.
Одобрените текстове отправят призив към властите в Македония "в контекста на някои нерешени двустранни въпроси в региона" да развие инициативата за създаване на съвместни експертни комисии по образование и история с България и Гърция.
ЕС да обмисли други възможни сценарии за действие в Либия
17.03.2011
Комисията по външни работи на Европейския парламент проведе късно снощи дебат с европейския комисар по политиката на съседство Щефан Фюле относно съвместното съобщение на Европейската комисия и Върховен представител за външна политика на ЕС Катрин Аштън "Партньорство за демокрация и споделен просперитет със страните от Южното Средиземноморие".
По време на дискусията българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов постави въпроса за възможните действия от страна на ЕС, освен оспорваната зона за забрана на полети над Либия, с цел предотвратяване на по-големи кръвопролития.
Евгени Кирилов посрещна в Брюксел делегация от Съюза на слепите в България
03.03.2011
Представители на Съюза на слепите в България посрещнаха националния празник на България – 3 март в Брюксел. Те са на двудневно посещение по покана на евродепутата от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов.
Целта на посещението на делегацията е да се запознае с функционирането на институциите на ЕС, както и да получат подробна информация за механизмите на вземане на решения в рамките на ЕС и по-специално в областта на трудовата заетост, социалните въпроси и равните възможности.
По време на посещението Евгени Кирилов организира за своите гости работни срещи с представители на европейските институции.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.