Евгени Кирилов призова да не се допускат нови затруднения за бенефициентите на помощта от структурните фондове
14.12.2010
Не трябва да допускаме регионите да страдат заради неефективността на някои национални правителства
Евгени Кирилов от Групата на социалистите и демократите участва късно снощи в дебата за политиката на сближаване, провел се на пленарното заседание в Страсбург. В изказването си българският евродепутат засегна два важни въпроса: за размера на ресурсите за политиката на сближаване в бъдеще и за промените, които се предлагат от Европейската комисия. Евгени Кирилов посочи, че "по никакъв начин парите за политиката на сближаване не трябва да бъдат по-малко, отколкото са те за настоящия програмен период". "Политиката на сближаване играе съществена роля за конкурентостта на европейските региони", каза българският евродепутат, "и за да се продължи с нейното изпълнение и постижения са необходими съответните средства", допълни той.
Външната комисия на ЕП одобри предложенията на Евгени Кирилов за повече координация и европейска подкрепа на спасителните операции в Черно море
10.12.2010
Комисията по външни работи на ЕП одобри всичките 14 предложения за поправки, внесени от българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в доклада за "Стратегията на ЕС за Черноморския регион".
С приетите предложения се отправя призив към европейските институции за подобряване на координацията и подпомагане на спасителните операции и операциите за издирване в Черно море, както и за подпомагане от страна на ЕС на вече разработени идейни проекти като този за изграждане на Околовръстна черноморска магистрала, изграждане на транспортните коридори 8 и 9, както и проекта за развитието на транспортните връзки между черноморските пристанища.
С друга поправка на Евгени Кирилов, внесена съвместно с българския евродепутат от Групата на С&Д Илияна Йотова - докладчик на ЕП за Черно море в Комисията по рибарство, се настоява Черно море да бъде включено наравно с другите морски територии на ЕС в Интегрираната морска политика на Съюза и да бъде създаден отделен орган за управление на рибарството в Черно море.
По случай 8 декември Евгени Кирилов покани група младежи на посещение в Брюксел
08.12.2010
По случай студентския празник 8 декември българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов покани на посещение в Брюксел група младежи - отлични випускници от няколко дома за деца, лишени от родителски грижи в страната и група младежи от Сливен. Сред сливенските младежи е и Стефан Делиминков - един от "братята с лъвски сърца" - двамата братя сираци, чиято съдба трогна хиляди хора след редица публикации през изминалото лято.
Посещението има за основна цел да даде възможност на младежите да се докоснат до функционирането и атмосферата в институциите на ЕС, както и да получат подробна информация за механизмите на вземане на решения в рамките на ЕС. По време на посещението младежите ще присъстват и на лекция в Европейската комисия за възможностите за стажове и работа в европейските институции.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.