Цинично е да се иска тракийските българи да търсят решение на въпроса с имотите от турските съдилища
19.10.2010
Цинично е да се иска тракийските българи да търсят решение на въпроса с имотите от турските съдилища. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов по повод 85 годишнината от подписването на Ангорския договор между България и Турция.
Усвояването на евросредства е едно от предизвикателствата на членството ни в евросъюза
08.10.2010
Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов взе участие в организираната от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ международна конференция на тема: “Членството на България в ЕС – три години по-късно”.
Пред участниците в конференцията Евгени Кирилов засегна темата за ползите и проблемите пред страната ни при прилагане на политиката на сближаване, като акцентира върху усвояването на евросредствата и тяхното разплащане.
Силно се надявам че новите страни-членки няма да попаднат в категорията на големите губещи след 2013 г.
07.10.2010
Силно се надявам че новите страни-членки няма да попаднат в категорията на големите губещи след 2013 г. Това мнение изказа българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата за бъдещето на политиката на сближаване, който се проведе тази сутрин по време на пленарната сесия в Брюксел. В изказването си българският евродепутат обърна особено внимание на въпроса за бюджета на структурните фондове след 2013 г.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.