Евгени Кирилов: ОССЕ трябва да играе по-активна роля заедно с ЕС за решаване на замразените конфликти в Кавказ и Приднестровието
06.10.2010
Изявление на евродепутата Евгени Кирилов във връзка с реакция на кмета на гр. Сливен Йордан Лечков по повод негово изказване пред медиите от 24 септември 2010 г. относно спрените работи по проекта за водния сектор в гр. Сливен
28.09.2010
Като евродепутат, представляващ интересите и на сливенските граждани не мога да остана безучастен и да не изразя тревогата си от тежката ситуация, в която се намират сливенските граждани поради близо едногодишния застой по реконструкцията на ВиК мрежата в града. В тази връзка заявих, че ще се обърна към органите на централната власт с оглед намиране на изход от тази ситуация. В моето изявление изрично подчертах, че не заемам страна в спора на местно равнище между кмета и заинтересуваната фирма изпълнител на проекта, който изглежда е в основата на забавянето. Г-н Лечков, обаче, съвсем лековато реши сам да влезе в ролята на засегнат вместо да поиска спешно решение и да се присъедини към тази тревога. Нещо повече, вероятно поради невъзможност повече да сдържа своите първични реакции, проявявани и по други поводи, той по един недопустим, дори за средно образован и възпитан човек, начин реши да отвърне с лични нападки и долнопробни инсинуации. Не желая да реагирам реципрочно на толкова ниско равнище и оставям преценката на сливенските граждани.
Евгени Кирилов: Намаляването на средствата за политиката на сближаване е неприемливо
28.09.2010
Евгени Кирилов призова комисарят по бюджета Янош Левандовски да се отнася по-критично към предложението за намаляване на средствата за политиката на сближаване. Комисарят Левандовски участва в обмяна на мнения с членовете на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент по време на провелото се заседание вчера следобед.
Евгени Кирилов изрази задоволство, че по много от въпросите за бъдещето на политиката на сближаване има съвпадение на позициите на комисаря и на депутатите от регионалната комисия. Той посочи, че като комисар, идващ от нова страна членка Янош Левандовски има пряко наблюдение върху положителното влияние, което политиката на сближаване има върху новоприсъединилите се държави и може да се очаква той да бъде неин защитник. Въпреки, че става дума за една политика, която се развива, българският депутат настоя, че не е приемливо да се намаляват средствата за сближаване както от финансова така и от политическа гледна точка. Евгени Кирилов заяви, че орязването на бюджета от еврофондовете може да доведе до накърняване на принципа на солидарност, върху който почива Европейският съюз. Той настоя, че трябва да се внимава с преследването на целта да не се допускат "големи губещи" при бъдещата политика на сближаване, за да не се окаже, че в тази позиция са изпаднали най-нуждаещите се региони главно от новите страни членки.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.