Евгени Кирилов се застъпва за това повече иновативни идеи и проекти да получат шанс за реализация по програмите за научни изследвания на ЕС
07.09.2010
Поправки на Евгени Кирилов залегнаха в текста на Мнението на Комисията по регионално развитие към Доклада за опростяване на изпълнението на Рамковите програми за научни изследвания. Документът бе приет на снощното заседанието на регионалната европарламентарна комисия в Страсбург на и ще бъде предоставен на водещата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
ЕС да продължава да отделя средства за възстановяването и опазването на културното наследство в пострадалите от конфликтите райони в Западните Балкани
03.09.2010
Евгени Кирилов внесе предложение заедно с шведския социалист Йоран Ферм в бюджета на ЕС за 2011, с което се иска продължаване на европейската програма за опазване и възстановяване културното наследство в пострадалите от конфликтите райони в Бивша Югославия. Програмата е на стойност 500 000 евро и по нея ще може да се кандидатства с проекти за възстановяване на ценни културни и религиозни обекти (църкви, музеи, паметници и др.) както и с проекти, които ще доведат до повишаване на доверието и взаимната толерантност между различните етнически и религиозни групи в региона.
Договорът от Лисабон позволява на ЕС да допринесе за укрепването на ОССЕ
02.09.2010
По време на заседанието на Комисията по външните работи на Европейския парламент от 2 септември 2010г. Евгени Кирилов оцени положително доклада за " Ролята на ЕС за укрепване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ". В изказването си той подчерта, че едно по-активно участие на ЕС би трябвало, да засили, а не да отслаби ролята на ОССЕ. Същевременно са необходими и повече инициативи и една по засилена роля на двете организации при решаването на конфликтите в Грузия, Нагорно-Карабах и Приднестровието.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.