Евгени Кирилов: Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и развитието на страните от региона
20.05.2010
С огромно мнозинство ЕП одобри доклада на Евгени Кирилов за нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ
Основна цел на ЕС в Южен Кавказ трябва да е активно участие в стабилизирането и окуражаване на развитието на Армения, Грузия и Азербайджан към стабилни демократични държави, способни да установят добросъседски отношения и да се интегрират в политиките на ЕС. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на дебата предшествал гласуването на изготвения от него доклад за "Нуждата от стратегия на ЕС за Южен Кавказ". По-рано днес евродепутатите одобриха предложения документ с огромно мнозинство.
Български евродепутати обсъдиха с еврокомисаря Фюле предизвикателствата пред европейската интеграция на Македония
19.05.2010
В рамките на провеждащата се в Страсбург пленарна сесия на Европейския парламент български евродепутати, представители на всички политически групи, проведоха среща с европейския комисар по разширяването и политиката на добросъседство Щефан Фюле.
Основна тема на срещата, която се организира по инициатива на евродепутата от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов, бяха предизвикателствата пред европейската интеграция на Македония.
Конференция на тема „Източната политика на Европейския съюз - нови възможности, нови отговорности” ще се проведе в София на 21 май
19.05.2010
Конференцията на тема „Източната политика на Европейския съюз - нови възможности, нови отговорности” ще се проведе на 21 май 2010 г. от 10.30 ч. в зала "Александър" в х-л „Радисън”, гр. София. Форумът се организира по инициатива на Делегацията на българските социалисти в ЕП, съвместно със Съвета по външна политика на БСП, по повод първата годишнина от инициативата на ЕС Източно партньорство. Специално внимание ще бъде обърнато върху необходимостта от разработване на цялостна стратегия на ЕС за Черно море и региона на Южен Кавказ.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.