Група студенти и младежи от Пловдив и София посети Европейския парламент по покана на евродепутата Евгени Кирилов
10.12.2009
На 9 и 10 декември 2009 г. група студенти и младежи от Пловдив и София бе в Брюксел по покана на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. В рамките на посещението си в Европейския парламент младежите имаха среща-разговор със своя домакин Евгени Кирилов и с ирландския депутат от Групата на С&Д Алан Кели. Младите хора имаха възможност да се запознаят с дейностите и функционирането на Европейския парламент, както и да присъстват на работно заседание на Групата на социалистите и демократите.
При голям успех премина представянето на културните дни на Азербайджан в ЕП, организирани със съдействието на Евгени Кирилов
11.11.2009
При голям успех премина представянето на културните дни на Азербайджан в Европейския парламент, организирани със съдействието на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов, който ще бъде и докладчик на Европейския парламент за Южен Кавказ.
Процесът на преговори за членството на Македония в ЕС ще допринесе за увеличаване на вниманието към случващото се в страната, особено към прояви на краен национализъм
15.10.2009
Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов по време на заседание на Комисията на външни отношения на ЕП, на което еврокомисарят по въпросите на разширяването Оли Рен представи доклада "Обща стратегия на разширяването на ЕС 2009-2010", и докладите за напредъка на държавите от страните от Западните Балкани по пътя им към членство в ЕС.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.