Нека подкрепим Стария бряст на Сливен да стане европейско дърво на 2014 г.
05.02.2014
През 2014 г. участник в конкурса за европейско дърво на годината е Старият бряст в Сливен, който спечели в националната надпревара за дърво на годината 2013 г. Нека гласуваме за нашето българско дърво и то да излезе победител през тази година в конкурса на европейско ниво.
Своят глас можете да дадете на следния линк до 28 февруари 2014 г.:
http://www.treeoftheyear.org/index/vote/?act=form&tree_id=15&lang=bg&iframe=1
Интервю на Евгени Кирилов за уебсайта NoStop.bg, представящи новини от Панагюрище, Стрелча и региона
30.01.2014
Евгени Кирилов: За политиката на Европа ли ще дебатираме или за това кой е по-велик у нас?
24.01.2014
Бих искал да разясня спокойно и аргументирано защо създаването на паралелна листа на АБВ за изборите за Европейски парламент представлява една абсурдна идея. Както е известно при този вид избори става дума за това какви политики трябва да се водят на европейско ниво. В предизборната надпревара дебатите и политическият сблъсък ще бъдат предимно между дясната Европейска народна партия, лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС) и разположения в центъра на политическия спектър Алианс на либералите и демократите за Европа. Платформите на тези партии се изработват на европейско равнище от централите им в Брюксел, съгласуват се с техните сестрински партии в държавите-членки и се приемат на конгреси пак на общо европейско равнище. Така приетите документи стават ръководство за избирателните кампании за Европейския парламент (ЕП) в отделните страни-членки. На този етап, след обсъждане в бюрото на ПЕС, в парламентарната Група на социалистите и демократите в ЕП и след сондиране на позициите на националните партии- членки на ПЕС, вече има изработен проект на политическа платформа. Тази платформа, наречена Манифест на ПЕС, включва десет ясни послания на социалистите и социалдемократите за бъдещето на Европейския съюз. Те са свързани главно с решаването на социалните и икономическите проблеми на Съюза, например по-конкретно - борбата с бедността и безработицата, особено с младежката безработица. Националният съвет на БСП на едно от предишните си заседания утвърди позиция в подкрепа на тази платформа. Както е известно Сергей Станишев, в качеството си на председател на ПЕС, ръководеше и координираше изработването й на европейско равнище. В края на февруари тази платформа ще бъде окончателно приета по време на Конгреса на ПЕС в Рим.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”
На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”
Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.
В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.