Новини

Евени Кирилов по БНР относно помощта от ЕС за България заради разрастващата се бежанската криза

12.11.2013

Интервю с евродепутат Евгени Кирилов за програма "Хоризонт" на БНР относно бежанската криза у нас и помощта от ЕС за България по този въпрос

Среща на върха във Вилнюс - историческа възможност за източните съседи на ЕС

06.11.2013

Евгени Кирилов ръководи заседание на бюрото на Парламентарна Асамблея ЕВРОНЕСТ, на което се обсъди задълбочаване на отношенията на ЕС с източните му съседи

Евгени Кирилов към студенти-магистри от Варненския свободен университет "България има нужда от подготвени кадри като Вас"

05.11.2013

Евгени Кирилов се срещна днес със студенти от няколко магистърски програми на Варненския свободен университет, които са на едноседмичен стаж в европейските институции в Брюксел. Българският евродепутат обсъди със студентите актуални теми от работата на Европейския парламент и отговори на поставените му въпроси. В разговора бяха засегнати темите за приоритетите на бъдещата политика на сближаване и за част от промените в нея, които предстоят. Кирилов подчерта, че в бъдеще няма да е важно само парите от европейските фондове да се усвояват, а ще се държи много по-голяма сметка на резултатите, които се постигат от използването на тези фондове. Резултатите ще бъдат проверявани и ако те не отговарят на заложените цели ще има санкции. Работата на администрацията в това направление ще продължи да бъде много важна и затова обучените кадрите, които работят в сферата на европейските фондове, трябва да бъдат стимулирани и задържани в администрацията.

Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните

22.03.2011

Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.

Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
 

Според българският евродепутат „представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции. Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави.”

На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: „Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване.”

Други фактори, според Кирилов, са административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г.

В заключение българският евродепутат каза: „не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари”.
 


  Всички права запазени © 2010 Разработено от Ирида Дизайн ООД