За първите четири месеца на 2012 г. усвояването на европейските средства в България е забавило ход
25.05.2012
От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Електронното правителство и обществените сайтове ще трябва да бъдат достъпни за всички граждани
11.05.2012
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Евгени Кирилов: Македония заслужава европейско бъдеще, но трябва да положи усилия за истински добросъседски отношения
07.03.2012
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Най-съществен проблем е, че като цяло изостава усвояването на европейските средства в България. Намираме се в средата на програмния период 2007-2013 г., а сме усвоили едва малко над 11%. По усвояване България все още стои около сумата на авансовите плащания, докато други държави вече са удвоили и утроили усвоените средства преведени авансово в началото на периода и по-късно. Ако зад този нисък процент стои липсата на реализирани проекти, то това е не само тревожно, но и недопустимо. Не може да бъде приемливо най-бедната страна в ЕС да не използва максимално средствата за социално и икономическо развитие, които й се дават, при положение, че има нужда от тях.
Не по-малко обезпокоително е, ако зад ниския процент на разплатени и усвоени средства стоят проблеми като забавянето в одобряването на проектите, трудностите при изпълнението и не на последно място тежката и бавна проверка на разходите, което води до закъснение в плащанията. Проверката на разходите е двустранен проблем. От една страна, се отразява на получаването на парите от бенефициентите, а от друга страна, засяга възстановяването на парите от Европейската комисия (ЕК). Процесът на усвояване на европомощта е замислен така, че първо страната трябва да вложи ресурси, съобразно правилата на ЕС, и после те й се връщат обратно от бюджета на ЕС. Когато, обаче, България закъснява с исканията за възстановяване на разходите от ЕК и към това се прибави допълнителното забавяне на плащанията на ЕК, тогава се случват две неща. Първо, стоим на дъното или много близо до него по усвояване на средствата от структурните фондове спрямо останалите държави членки. Второ, проектите се осъществяват с национални средства и реалната усвояемост остава "невидима", защото няма разплащане, което да се отчита като усвояване. Това означава, че бенефициентите, които са положили невероятни усилия да кандидатстват и да спечелят проект, а после и да го изпълнят, остават излъгани в очакванията, че ще получат за това европейски пари. Това също означава, че вместо да се използва европейско финансиране в помощ за националната икономика и развитие, се ползват средства от националния бюджет, които биха могли да отидат по други направления, непокрити от политиката на сближаване.
Другият значим проблем на слабото усвояване на средствата от ЕС е вероятността да се загубят средства от структурните фондове, ако не се похарчат навреме. Не може да ни успокоява твърдението, че периодът на усвояване на средствата изтича през 2016 г. и тогава ще теглим финалната черта на печалбите и загубите от настоящия програмен период. Тогава ще бъде твърде късно, защото правилата на ЕС са такива, че предварително казваме какви пари ще усвоим в рамките най-много на четири години (т.нар. правило N+3) и каквото не изразходваме през тези години го губим.
В края на 2010 г. изтече периодът за усвояване на средствата, които България беше поела като ангажимент да похарчи за 2007 г. Добрата новина е, че страната е отчела на 100 % тези средства. Не така стои въпросът за средствата за 2008 г., за които периодът за усвояване изтича в края на 2011 г. Картината, която се открива на базата на последните данни от ЕК към 1 април 2011 г., никак не е розова.
- За първото тримесечие на 2011 г. ЕК не е изплатила средства на България от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Това буди тревога предвид на нуждата до края на годината да бъдат усвоени още 24%, за да не се загубят парите от този фонд за 2008 г. Въпреки, че все още има шанс до края на годината да се усвоят 100 % от средствата за 2008 г., процентът на усвоените средства за 2009 г. е само 25,35%, а за 2010 г. и 2011 г. е нула. Дори да не се гледа 2011 г., която сега започна, ситуацията за 2009 и 2010 г. е достатъчно обезпокоителна.
- За първото тримесечие на 2011 г. България е получила плащания от ЕК единствено от Европейския социален фонд. Това повиши процента на усвоените средства, но въпреки това остават още 38 %, които трябва да бъдат похарчени до края на годината, иначе ще бъдат загубени. Твърде малък, обаче, е процентът на усвоените средства за 2009 г. - само 7.49%, а в края на следващата 2012 г. той трябва да достигне 100%. И тук процентът на усвоените средства за 2010 г. и за 2011 г. е нула.
Макар използването на парите от европейския регионален фонд да е сравнително по-добро отколкото при другите два фонда - социалния и кохезионния, необходими са сериозни усилия да се догонят останалите държави по степен на усвояване и по трите фонда. От 27-те държави членки България е на 24 място при фонда за регионално развитие, на 25 място при социалния фонд и на последно място при кохезионния. По-притеснителното, обаче е, че разликата с първенците не е в няколко процента, а в няколко пъти по-малко проценти усвоени пари от нашата страна спрямо държавите начело. Докато през есента на 2009 г. ситуацията е различна: България заема 14 позиция по усвояване на средствата от Европейския фонд за регионално развитие и кохезионния фонд, и на 15 позиция при Европейския социален фонд.
- Ситуацията по отношение на Кохезионния фонд в България е най-тежка. По този фонд от миналата година няма разплащане към България, а остават неусвоени 70,17% от парите, които трябва да се отчетат до края на 2011 г. За останалите три години, за които вече тече срокът за усвояване - 2009 г., 2010 г. и 2011 г. страната не е усвоила никакви средства и процентът е нула. Предвид на тези данни може да се говори за реален риск още в края на тази година България да загуби огромни средства от Кохезионния фонд.
За тежкото положение по повод на Кохезионния фонд вече алармираха и представители на Европейската комисия. Още през март заместник-началникът на отдела за България в Генерална дирекция "Регионална политика" К. Расмусен изрази особена тревога по повод на парите за околна среда. Забавянето се дължи не само на ниска степен на усвояемост, но и на съмнения за нередности в системата за контрол и управление, които са довели до прекъсване на междинните плащания по проектите във водния сектор.
Видно е, че потенциалната опасност от загуба на европейски средства не е въпрос на далечното бъдеще. Тя изглежда съвсем реална и предстояща и мерките за нейното преодоляване трябва да бъдат предприети незабавно. Това има значение не само за спасяване на средствата през този програмен период, но и за бъдещия. Ниската усвояемост, съмненията за корупция и липсата на контрол дават лош сигнал към институциите на ЕС, които се занимават със следващия бюджет на ЕС. Не бива, обаче, да се допуска настоящото усвояване да даде негативно отражение върху помощта от структурните фондове за България след 2013 г.
Макар да се говори, че проблемите се осъзнават и че се предприемат мерки, все още положителните резултати не са налице. Проблемите се задълбочават. Тревогите остават.