Евгени Кирилов пред Агенция "Фокус"
23.06.2011
Брюксел. Въпросът за усвояването на европейските средства се повдига от доста време, както от Европейската комисия, така и от отделни депутати. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Евгени Кирилов, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, по повод вчерашното интервю на колегата му - Георгиос Шацимаркакис, който заяви, че ЕК обмисля директно управление на фондовете в България и Румъния.
Евгени Кирилов каза, че преди повече от месец е написал писмо, за да разбере - как гледат в ЕК на процеса на усвояването на средствата. „Получих писмо от комисаря Хан, в което той изразява загриженост, че ние тази година сме в голяма опасност да загубим огромно количество средства. Така, че е по-добре, че въпросът се повдига сега. Директното управление е на специално решение и процедура. Много по-възможно е комисарят да използва своя фонд за техническа помощ, с който да изпрати специалисти в трите страни, за да спомогнат за по-прозрачното и интензивното усвояване на средства. Това е една индиректна оценка за състоянието на управлението на тези фондове, както в Гърция, така и в България и Румъния. Но, специално за България, в неговото писмо той изрази загриженост, че наистина ще загубим средства. Колкото и да е странно, те като че ли са загрижени повече, както личи от интервюто на колегата Георгиос Шацимаркакис. Нашите лидери предпочитат да казват колко добре вървят нещата, а всъщност те никак не вървят добре, по оценка на самата Комисия”, каза Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов пита Уикилийкс за автентичността на информацията, която публикува
02.06.2011
На семинар-дискусия, организиран от Групата на либералите в Европейския парламент на тема "Бъдещето на дипломацията след Уикилийкс" участва бившия говорител на Уикилийкс г-н Даниел Домшейт-Бърг. По време на дискусията българският евродепутат от групата на социалистите и демократите г-н Евгени Кирилов попита г-н Домшейт-Бърг дали организацията гарантира автентичността на източниците и информацията, които публикува. Г-н Кирилов даде за пример излязлата преди месеци в България информация за подслушване на най-високо политическо ниво и продължаващите вече 5 месеца разследвания за достоверността на тази информация.
От своя страна г-н Домшейт-Бърг отговори , че през последните 3 години докато е работил в организацията не са регистрирали случаи на невярна или манипулирана информация, публикувана от Уикилийкс.
Евгени Кирилов пита Кристалина Георгиева за горските пожари
25.05.2011
По време на дискусия в Комисията по външни работи на Европейския парламент с комисар Кристалина Георгиева българският депутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов подчерта важността на европейската солидарност не само с трети страни, но и в рамките на самия ЕС. Той отбеляза, че лятото наближава и би било целесъобразно да се подготви план за превенция и справяне с горските пожари, които взимат жертви и нанасят огромни вреди всяко лято в Европа. Според него е много важно страните от ЕС да показват солидарност една с друга в критични ситуации и да демонстрират, че Европа е наистина обединена. Г-н Кирилов припомни абсурдността на ситуации, при които страна членка на ЕС е принудена да търси помощ от страни извън ЕС, както в случая с Гърция.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Най-съществен проблем е, че като цяло изостава усвояването на европейските средства в България. Намираме се в средата на програмния период 2007-2013 г., а сме усвоили едва малко над 11%. По усвояване България все още стои около сумата на авансовите плащания, докато други държави вече са удвоили и утроили усвоените средства преведени авансово в началото на периода и по-късно. Ако зад този нисък процент стои липсата на реализирани проекти, то това е не само тревожно, но и недопустимо. Не може да бъде приемливо най-бедната страна в ЕС да не използва максимално средствата за социално и икономическо развитие, които й се дават, при положение, че има нужда от тях.
Не по-малко обезпокоително е, ако зад ниския процент на разплатени и усвоени средства стоят проблеми като забавянето в одобряването на проектите, трудностите при изпълнението и не на последно място тежката и бавна проверка на разходите, което води до закъснение в плащанията. Проверката на разходите е двустранен проблем. От една страна, се отразява на получаването на парите от бенефициентите, а от друга страна, засяга възстановяването на парите от Европейската комисия (ЕК). Процесът на усвояване на европомощта е замислен така, че първо страната трябва да вложи ресурси, съобразно правилата на ЕС, и после те й се връщат обратно от бюджета на ЕС. Когато, обаче, България закъснява с исканията за възстановяване на разходите от ЕК и към това се прибави допълнителното забавяне на плащанията на ЕК, тогава се случват две неща. Първо, стоим на дъното или много близо до него по усвояване на средствата от структурните фондове спрямо останалите държави членки. Второ, проектите се осъществяват с национални средства и реалната усвояемост остава "невидима", защото няма разплащане, което да се отчита като усвояване. Това означава, че бенефициентите, които са положили невероятни усилия да кандидатстват и да спечелят проект, а после и да го изпълнят, остават излъгани в очакванията, че ще получат за това европейски пари. Това също означава, че вместо да се използва европейско финансиране в помощ за националната икономика и развитие, се ползват средства от националния бюджет, които биха могли да отидат по други направления, непокрити от политиката на сближаване.
Другият значим проблем на слабото усвояване на средствата от ЕС е вероятността да се загубят средства от структурните фондове, ако не се похарчат навреме. Не може да ни успокоява твърдението, че периодът на усвояване на средствата изтича през 2016 г. и тогава ще теглим финалната черта на печалбите и загубите от настоящия програмен период. Тогава ще бъде твърде късно, защото правилата на ЕС са такива, че предварително казваме какви пари ще усвоим в рамките най-много на четири години (т.нар. правило N+3) и каквото не изразходваме през тези години го губим.
В края на 2010 г. изтече периодът за усвояване на средствата, които България беше поела като ангажимент да похарчи за 2007 г. Добрата новина е, че страната е отчела на 100 % тези средства. Не така стои въпросът за средствата за 2008 г., за които периодът за усвояване изтича в края на 2011 г. Картината, която се открива на базата на последните данни от ЕК към 1 април 2011 г., никак не е розова.
- За първото тримесечие на 2011 г. ЕК не е изплатила средства на България от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Това буди тревога предвид на нуждата до края на годината да бъдат усвоени още 24%, за да не се загубят парите от този фонд за 2008 г. Въпреки, че все още има шанс до края на годината да се усвоят 100 % от средствата за 2008 г., процентът на усвоените средства за 2009 г. е само 25,35%, а за 2010 г. и 2011 г. е нула. Дори да не се гледа 2011 г., която сега започна, ситуацията за 2009 и 2010 г. е достатъчно обезпокоителна.
- За първото тримесечие на 2011 г. България е получила плащания от ЕК единствено от Европейския социален фонд. Това повиши процента на усвоените средства, но въпреки това остават още 38 %, които трябва да бъдат похарчени до края на годината, иначе ще бъдат загубени. Твърде малък, обаче, е процентът на усвоените средства за 2009 г. - само 7.49%, а в края на следващата 2012 г. той трябва да достигне 100%. И тук процентът на усвоените средства за 2010 г. и за 2011 г. е нула.
Макар използването на парите от европейския регионален фонд да е сравнително по-добро отколкото при другите два фонда - социалния и кохезионния, необходими са сериозни усилия да се догонят останалите държави по степен на усвояване и по трите фонда. От 27-те държави членки България е на 24 място при фонда за регионално развитие, на 25 място при социалния фонд и на последно място при кохезионния. По-притеснителното, обаче е, че разликата с първенците не е в няколко процента, а в няколко пъти по-малко проценти усвоени пари от нашата страна спрямо държавите начело. Докато през есента на 2009 г. ситуацията е различна: България заема 14 позиция по усвояване на средствата от Европейския фонд за регионално развитие и кохезионния фонд, и на 15 позиция при Европейския социален фонд.
- Ситуацията по отношение на Кохезионния фонд в България е най-тежка. По този фонд от миналата година няма разплащане към България, а остават неусвоени 70,17% от парите, които трябва да се отчетат до края на 2011 г. За останалите три години, за които вече тече срокът за усвояване - 2009 г., 2010 г. и 2011 г. страната не е усвоила никакви средства и процентът е нула. Предвид на тези данни може да се говори за реален риск още в края на тази година България да загуби огромни средства от Кохезионния фонд.
За тежкото положение по повод на Кохезионния фонд вече алармираха и представители на Европейската комисия. Още през март заместник-началникът на отдела за България в Генерална дирекция "Регионална политика" К. Расмусен изрази особена тревога по повод на парите за околна среда. Забавянето се дължи не само на ниска степен на усвояемост, но и на съмнения за нередности в системата за контрол и управление, които са довели до прекъсване на междинните плащания по проектите във водния сектор.
Видно е, че потенциалната опасност от загуба на европейски средства не е въпрос на далечното бъдеще. Тя изглежда съвсем реална и предстояща и мерките за нейното преодоляване трябва да бъдат предприети незабавно. Това има значение не само за спасяване на средствата през този програмен период, но и за бъдещия. Ниската усвояемост, съмненията за корупция и липсата на контрол дават лош сигнал към институциите на ЕС, които се занимават със следващия бюджет на ЕС. Не бива, обаче, да се допуска настоящото усвояване да даде негативно отражение върху помощта от структурните фондове за България след 2013 г.
Макар да се говори, че проблемите се осъзнават и че се предприемат мерки, все още положителните резултати не са налице. Проблемите се задълбочават. Тревогите остават.