Като евродепутат, представляващ интересите и на сливенските граждани не мога да остана безучастен и да не изразя тревогата си от тежката ситуация, в която се намират сливенските граждани поради близо едногодишния застой по реконструкцията на ВиК мрежата в града. В тази връзка заявих, че ще се обърна към органите на централната власт с оглед намиране на изход от тази ситуация. В моето изявление изрично подчертах, че не заемам страна в спора на местно равнище между кмета и заинтересуваната фирма изпълнител на проекта, който изглежда е в основата на забавянето. Г-н Лечков, обаче, съвсем лековато реши сам да влезе в ролята на засегнат вместо да поиска спешно решение и да се присъедини към тази тревога. Нещо повече, вероятно поради невъзможност повече да сдържа своите първични реакции, проявявани и по други поводи, той по един недопустим, дори за средно образован и възпитан човек, начин реши да отвърне с лични нападки и долнопробни инсинуации. Не желая да реагирам реципрочно на толкова ниско равнище и оставям преценката на сливенските граждани.
Евгени Кирилов призова комисарят по бюджета Янош Левандовски да се отнася по-критично към предложението за намаляване на средствата за политиката на сближаване. Комисарят Левандовски участва в обмяна на мнения с членовете на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент по време на провелото се заседание вчера следобед.
Евгени Кирилов изрази задоволство, че по много от въпросите за бъдещето на политиката на сближаване има съвпадение на позициите на комисаря и на депутатите от регионалната комисия. Той посочи, че като комисар, идващ от нова страна членка Янош Левандовски има пряко наблюдение върху положителното влияние, което политиката на сближаване има върху новоприсъединилите се държави и може да се очаква той да бъде неин защитник. Въпреки, че става дума за една политика, която се развива, българският депутат настоя, че не е приемливо да се намаляват средствата за сближаване както от финансова така и от политическа гледна точка. Евгени Кирилов заяви, че орязването на бюджета от еврофондовете може да доведе до накърняване на принципа на солидарност, върху който почива Европейският съюз. Той настоя, че трябва да се внимава с преследването на целта да не се допускат "големи губещи" при бъдещата политика на сближаване, за да не се окаже, че в тази позиция са изпаднали най-нуждаещите се региони главно от новите страни членки.
По време на обсъждане на въпроса за отпадане на визовия режим за страните от Западните Балкани в Комисията по външни отношения на Европейския парламент евродепутатът от Групата на европейските Социалисти и Демократи (С&Д) Евгени Кирилов подчерта, че е важно да бъде изпратен балансиран политически сигнал към всички страни от региона.
Евгени Кирилов отговори и на изказване на германския евродепутат Бернд Поселт от Европейската народна партия (ЕНП), който подчерта, че скоро е бил в Македония и е останал с впечатлението, че приемането на българско гражданство от македонци създава сериозни проблеми. Г-н Кирилов поясни, че примерът с Македония е много неподходящ, тъй-като процедурата за получаване на българско гражданство е сложна и изисква доказване на български произход.
Освен това, молби за получаване на българско гражданство датират и от преди присъединяването на България в ЕС, добави Евгени Кирилов. Той призова, да не се смесва процеса на изграждане на една нация с национализма и припомни случая Спаска Митрeва, осъдена на 3 месеца затвор заради българското си гражданство. Евгени Кирилов поясни, че в Македония големият проблем е омразата към тези, които придобиват второ българско гражданство, за разлика от отношението към хора с друго второ гражданство. Той припомни още, че и Германия е имала дългосрочна политика на даване на гражданство на етнически немци в други страни и в тези страни не е имала затруднения.
По-късно същия ден, Евгени Кирилов участва и в учредителното заседание на Делегацията на Европейския парламент към Съвместния парламентарен комитет ЕС - Македония. Г-н Кирилов предложи в работната програма на делегацията през следващия мандат да влязат и въпросите за възстановяването и опазването на българските военни гробища в Македония, както и въпросът за тенденциозното нарушаване на правата на македонските граждани, получили второ българско гражданство, като спомена и драстичния случай на отношение към Спаска Митрeва.