Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
По време на обсъждане на въпроса за отпадане на визовия режим за страните от Западните Балкани в Комисията по външни отношения на Европейския парламент евродепутатът от Групата на европейските Социалисти и Демократи (С&Д) Евгени Кирилов подчерта, че е важно да бъде изпратен балансиран политически сигнал към всички страни от региона.
Евгени Кирилов отговори и на изказване на германския евродепутат Бернд Поселт от Европейската народна партия (ЕНП), който подчерта, че скоро е бил в Македония и е останал с впечатлението, че приемането на българско гражданство от македонци създава сериозни проблеми. Г-н Кирилов поясни, че примерът с Македония е много неподходящ, тъй-като процедурата за получаване на българско гражданство е сложна и изисква доказване на български произход.
Освен това, молби за получаване на българско гражданство датират и от преди присъединяването на България в ЕС, добави Евгени Кирилов. Той призова, да не се смесва процеса на изграждане на една нация с национализма и припомни случая Спаска Митрeва, осъдена на 3 месеца затвор заради българското си гражданство. Евгени Кирилов поясни, че в Македония големият проблем е омразата към тези, които придобиват второ българско гражданство, за разлика от отношението към хора с друго второ гражданство. Той припомни още, че и Германия е имала дългосрочна политика на даване на гражданство на етнически немци в други страни и в тези страни не е имала затруднения.
По-късно същия ден, Евгени Кирилов участва и в учредителното заседание на Делегацията на Европейския парламент към Съвместния парламентарен комитет ЕС - Македония. Г-н Кирилов предложи в работната програма на делегацията през следващия мандат да влязат и въпросите за възстановяването и опазването на българските военни гробища в Македония, както и въпросът за тенденциозното нарушаване на правата на македонските граждани, получили второ българско гражданство, като спомена и драстичния случай на отношение към Спаска Митрeва.