1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Брюксел. Въпросът за усвояването на европейските средства се повдига от доста време, както от Европейската комисия, така и от отделни депутати. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Евгени Кирилов, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, по повод вчерашното интервю на колегата му - Георгиос Шацимаркакис, който заяви, че ЕК обмисля директно управление на фондовете в България и Румъния.
Евгени Кирилов каза, че преди повече от месец е написал писмо, за да разбере - как гледат в ЕК на процеса на усвояването на средствата. „Получих писмо от комисаря Хан, в което той изразява загриженост, че ние тази година сме в голяма опасност да загубим огромно количество средства. Така, че е по-добре, че въпросът се повдига сега. Директното управление е на специално решение и процедура. Много по-възможно е комисарят да използва своя фонд за техническа помощ, с който да изпрати специалисти в трите страни, за да спомогнат за по-прозрачното и интензивното усвояване на средства. Това е една индиректна оценка за състоянието на управлението на тези фондове, както в Гърция, така и в България и Румъния. Но, специално за България, в неговото писмо той изрази загриженост, че наистина ще загубим средства. Колкото и да е странно, те като че ли са загрижени повече, както личи от интервюто на колегата Георгиос Шацимаркакис. Нашите лидери предпочитат да казват колко добре вървят нещата, а всъщност те никак не вървят добре, по оценка на самата Комисия”, каза Евгени Кирилов.
Тревожно е положението с усвояването на европейските средства, но управлението е прекалено гордо, за да признае това. „Тревогата е по две линии. Едната е, че администрацията не се справя достатъчно добре. Другата е, че има съмнения за корупционни предпочитания, едни или други, което спъва прозрачното участие на всички потенциални бенефициенти. Естествено, при това положение се забавя самият процес на усвояване. Колегата Шацимаркакис казва, че някак си – управлението в нашите страни е прекалено гордо да признае съществуващите проблеми. Наистина трябва да се направи всичко възможно на този етап, защото положението е тревожно. Заявените за усвояване средства, когато не се усвоят в рамките на три години, както е в случая, до края на годината ние може да загубим стотици милиони. По-добре е сега да се говори, отколкото някой министър да се бие в гърдите”, каза Кирилов.
По думите му – в изказване на еврокомисаря Йоханес Хан, той е подчертал проблемите. „Подчерта, че на всички е добре известно, че има проблеми в България и Румъния. Въпреки че там има известни подобрения, казано съвсем добросъвестно. Има надежда, че може да се оправят нещата, но завърши с това, че на всички е известно, че има проблеми. От друга страна подчерта готовността да се окаже всякакво съдействие. Някой смятат, че Комисията едва ли не – не е заинтересована, защото парите се връщат обратно, това не е така, напротив. В техните Генерални дирекции знаят, че това е един минус за страните – слабото усвояване на средствата. Освен експерти, той подчерта, че може да се включи и Европейската инвестиционна банка, и Световната банка... Но не може да задължи никого да ползва помощта – това е, което подчерта. Трябва да признаем, че сме в тежко положение и да поискаме тази помощ”, каза Евгени Кирилов.