За истината и обещанията

04.10.2011

Изглежда естествено в предизборната кампания кандидатите да дават обещания - нали те целят да привлекат гласоподаватели. Обещанията са насочени към бъдещето и само то ще покаже дали ще се сбъднат. Когато, обаче, става дума за миналото и настоящето, тогава е добре да се придържаме към истината и фактите. В тази връзка няколко твърдения на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев от миналата събота, 1 октомври, изречени в Шумен и Велики Преслав, не могат да бъдат подминати без коментар.

"През последните две години никой не говори в Брюксел за скандали, за спрени еврофондове. ГЕРБ доказа, че България може да бъде достойна европейска държава. Предишното правителство за две години и половина разплати 25 млн. лв., а сегашното правителство за две години и половина ще разплати 1 млрд. лв. ГЕРБ доказано е 40 пъти по-ефективен в усвояването на еврофондовете, отбеляза Плевнелиев." " Тройната коалиция беше заложила за 2009 година нула лв. за допълнителни помощи в земеделието, а за 2012 г. се планират 1 330 000 000 лв. ("Росен Плевнелиев: Гласувайте за тези политици, които ще си изпълнят обещанията" (Агенция "Фокус" 1 октомври 2011 г.)
"Плевнелиев обясни, че 20 пъти е ходил до Брюксел, за да стане магистрала “Хемус” европейски приоритет и от нея вече се градят 15 км. “Това е европейска перспектива и означава, че някой ден Варна ще бъде пристанището на Шумен”("Кандидатът на ГЕРБ: Работим с 40 пъти по-висока скорост" (в. Труд, новини, http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1061912)

1. Въпросът за разплащанията
Одобрението на оперативните програми, финансирани от структурните фондове стана в началото на 2010 г. и след това България смело можеше да започне да разплаща пари към бенефициентите. Това не означава, обаче, че изпълнението е започнало от този момент, а напротив. Много от разплатените от правителството на ГЕРБ средства са по изпълнени или започнали изпълнение проекти по време на предишното правителство. За да може да се прави съпоставка трябва да се знае какъв е процентът на разплатените средства по проекти договорени и осъществени при правителството на тройната коалиция и отделно при ГЕРБ. Такава информация не е налична. Сегашното правителство осъществява много инфраструктурни пътни проекти, но по тях засега се работи предимно с национални средства или се използват междинните плащания, които в един момент ще се стопят и няма да има с какво да се разплаща освен с национален ресурс.

Сегашното правителството набляга на увеличения процент на разплатените средства към крайните бенефициенти, което е факт ако се гледат цифрите (към 31.12.2009 г. те са 2,61%, а към 31 август 2011 г. са 14,57%). Според таблиците за усвояването, които ежемесечно се публикуват на страницата www.eufunds.bg към 31.12.2009 г. реално изплатените средства са 340 822 307 лв., което означава над 170 млн. евро, а към 31.08.2011 г. те са 1 168 215 901 евро. което е увеличение от близо 6,8 пъти. Тази цифра, обаче е много далеч от заявената от Плевнелиев 40 пъти, която той все пак обявява за прогнозна и дори желана, но все още не е реална.
Представителите на правителството обикновено пропускат негативната статистика, а именно, че България изостава в усвояването на средствата спрямо другите държави-членки и че има малко възстановени разходи от ЕК. ("До края на август т.г. по ОПРР са разплатени 250 млн. евро, но средствата са от авансите от ЕК и пари от държавния бюджет, като приносът на хазната е по-голям от този на еврофондовете. България не е подала и едно искане за възстановяване на средства от фондовете за проекти по ОПРР и ОПАК от началото на годината. Информацията бе потвърдена от зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева и от регионалния министър Лиляна Павлова" (Медиапул 14 септември 2011 г.)

Къде е България спрямо другите? Към началото на септември 2011 г. България отново е на 26, сиреч предпоследно място по процент на изплатени от ЕК средства от европейския регионален фонд и кохезионния, от една страна, и от социалния фонд, от друга страна. След България е само Румъния. Общо за регионалния и кохезионния фонд на България са изплатени 18,15%, а от социалния - 16,68%. По-голяма част от държавите-членки имат близо 30 и над 30% усвояване, а първенците минават 40% и 50%. (Регионален + Кохезионен фондове - Швеция 41,66%, Литва 40,82%, Естония 39,72%, Германия 39,72%; Социален фонд - Латвия 55,95%, Португалия 49,43%, Естония 46,67%, Ирландия 42,02%).

Забавянето при възстановяването на разходите се дължи на разнообразни причини. Дори да не се отчита изоставането в изпълнението на проектите, пак остават редица други причини, които пречат за разплащането при вече реализирани дейности. Такива са недостатъчния административен капацитет, тромавите процедури по верефициране и сертифициране, но не на последно място прекъсване на плащанията (пример е случаят с оперативна програма Околна среда през 2010 г. поради проблеми със системата за управление, които бяха забелязани от ЕК и чието отстраняване отне близо година) или забавяне на изпращането на исканията за плащания, с цел презастраховане от загуба на средства. В този смисъл показателни са думите на новия министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, цитирана от Медиапул на 14 септември 2011 г. "Павлова, която отговаряше за програма “Регионално развитие” преди да оглави МРРБ, обясни, че страната ни нарочно не е заявявала плащания от ЕК, за да се направи повторна проверка на проектите. Имаше големи финансови корекции по договорите на някои общини и решихме да повторим всички проверки на всички проекти, които се изпълняват, каза тя. Към края на март на общините са наложени 33 финансови корекции за близо 3.7 млн. лева, става ясно от страницата на програма “Регионално развитие”.

2. Въпросът за общините
През изминалите месеци в пресата бяха отразени различни проблеми на общините при усвояването на средствата, които произтичат от сегашното управление и администрацията. През пролетта стана ясно, че заради грешки от страна на администрацията общините трябва да връщат пари. Бе приета и забрана за вземане на кредити 9 месеца преди изборите и това доведе до изпращането на протестна декларация от Националното сдружение на общините до Брюксел, до Борисов, до НС и омбуцмана (информация от в. Труд 3 март 2011 г., стр. 8). Една от причините за недоволството на общините бе, че тази забрана затруднява и забавя изпълнението на проектите финансирани от ЕС.

3. Магистрала "Хемус" и магистралите въобще
Изказването на Плевнелиев в Шумен, че магистрала "Хемус" е вече европейски приоритет е малко прибързано и в стила на изхвърлянията, присъщи на него и премиера Борисов.
В началото на септември пред строителен форум в София министър Дончев и Росен Плевнелиев заявяват, че ЕК трябва да бъде убедена, че България има нужда от финансирането на базисна инфраструктура от европейските фондове през следващия програмен период ( http://zonabg.info/Focus.40_42/19881.article/). Така логично възниква въпросът как от заявленията, че „строим 7 магистрали и 7 скоростни пътя до 2020” (Борисов и Плевнелиев – 14 април 2011 (24 часа онлайн) и 29 юни 2011 г. (http://www.economynews.bg/) тонът стана по-предпазлив няколко месеца по-късно?

Но предпазливостта е повече присъща на министър Дончев, който сякаш предупреди, че "Трябва да е ясно, че следващата бюджетна рамка ще е много различна. Идва краят на щедрото финансиране на проекти от полза за Европейския съюз и отделните държави. .... Нашата първа задача е да убедим ЕС, че новите държави членки имат нужда от инвестиции в базисна инфраструктура, за да достигнат останалите страни в общността. Вярвам, че позицията ни за достатъчно средства за инфраструктура ще бъде уважена". Борисов и Плевнелиев, обаче, не са смекчили тона: Още през април премиерът обяви, че финансирането е осигурено и че тези пътища се строят (интервю за 24 часа), и Плевнелиев продължава да поддържа тази теза.
Истината е, че мащабните проекти не се реализират наведнъж, а на части и за всяка част трябва да има проект и одобрение. В момента, според информация от медиите, е започнало изпълнение на проект за отсечка на магистрала "Хемус", който е на малка стойност и затова не подлежи на одобрение от ЕК. Също и значимостта му не е толкова голяма сравнена с прокламирания строеж на цяла магистрала. (Монитор, 26 септември 2011 г. Строителството на нов участък от АМ „Хемус” - Софийски околовръстен път – пътен възел Яна, тръгва днес. Изграждането на участъка с дължина 8,46 км се финансира по оперативна програма „Транспорт” 2007-2013, като 80% от средствата се осигуряват от Кохезионния фонд на ЕС, а 20% от държавния бюджет. Общата стойност възлиза на 47 732 340 лева. Проектът предвижда реконструкция на съществуващите пътища, пресичащи автомагистралата, както и изграждането на пътни съоръжения (надлези, мостове, подлез). В медиите вече се появиха и критични материали по повод на този проект.

Реалността, що се отнася до амбициозните пътни проекти, е че те са приоритет за кабинета Борисов, но още не са се превърнали в приоритет за ЕС. По думите на Плевнелиев автомагистрали "Черно море", "Марица" и "Хемус" ще бъдат приоритет за следващия програмен период 2014-2020 г. Затова се положиха огромни усилия те да влязат в ревизираните насоки за Трансевропейските транспортни мрежи. На експертно-техническо ниво България е получила съгласието на ЕК, но официално още няма приет документ. Очаква се предложението на ЕК да бъде прието от колегиума на 16 октомври 2011 г. След това документът ще бъда представен за одобрение от Съвета и от Европейския парламент и не може да се очаква, че двете институции ще го дадат преди лятото на 2012 г. След този момент, пътищата включени в документа ще могат да получат финансиране от ЕС, но парите няма да се отпуснат автоматично, това отново зависи от спечелване на проект.

Възможностите за финансиране ще бъдат отворени, но какви ще са реалностите – тепърва предстои да видим. И тъй като те може да не отговорят съвсем на очакванията и желанията на управляващите, защото не зависят само от тяхната воля, а и от външни фактори (преговори в ЕС) напоследък се наложи отрезвяване. То, както стана дума, проличава в думите на Дончев, който предупреждава, че може да не получим всички пари, които ще искаме за пътища, защото на ниво ЕС вече има различни приоритети.

Всъщност в документите на ЕК е записано, че най-бедните региони се нуждаят от базисна инфраструктура и те ще могат да инвестират в нея. Дали Дончев не се оправдава предварително за неуспехите с магистралите, едва ли не се презастрахова в случай на бъдещ отказ, защото правителството попрекали с амбицията си да строи пътища, без да има реална преценка за възможностите това да става с европейски средства.

Има и други фактори, които налагат по-голяма предпазливост при гръмкото обявяване на готовност да се строят пътища, но те се премълчават, защото развалят имиджа. Такива фактори са степента на изпълнение на ОП Транспорт, нивото на административния капацитет на съответните агенции в сектора и накрая – качеството на изпълнението на проектите.
Изтъква се като голямо постижение договарянето на близо 70% от програма Транспорт към 31 август. Разплатените средства, обаче, са едва 14%. И никой дума не отронва затова, че от Кохезионния фонд за последната една година ЕК не е превела нито едно евро по големите транспортни проекти, които са всъщност само 2 – Магистрала "Тракия" и рехабилитацията на жп линията Свиленград-турска граница. Към момента е внесен за одобрение проект за автомагистрала Струма.

От края на 2010 г. до лятото на 2011 г. не са преведени пари и от европейския регионален фонд, който също финансира част от проектите на ОП Транспорт: техническа помощ и единствения инфраструктурен проект към момента по приоритетна ос 3 – метрото в София. Това показва, че българските власти не успяват да поискат и да получат възстановяване на разходите по тези транспортни проекти, финансират ги за момента със собствени средства и се поставят в затруднено положение да намерят в бъдеще ресурс за осъществяване на проектите, които ресорните министри така гордо декларират, че вече са договорени.

Не е отминала и опасността да се загубят повече от 92 млн. евро от Кохезионния фонд, които трябва да бъдат усвоени до края на тази година в сектор транспорт. Сумата никак не е малка, защото грубо излиза колкото една трета от цената на магистрала "Тракия". Тази сума представлява близо 70% от средствата, които страната е поела като ангажимент да изразходва в рамките на 4 години, а от тях остават по-малко от 3 месеца.

Магистралите са гордостта на правителството, а картината откъм плащанията от ЕС не е розова. Може би ще имаме магистрали построени с национални средства, оскъпени и със съмнително качество, обаче защо да губим европарите? Ако положението при другите програми беше наред щяхме да кажем: "това да е кусурът", ала щом единствената хвалба е също провал, нещата никак не са добре.

Пораждат въпроси без коментар и следните изказвания:
Плевнелиев "За мен важно е първо да си направим магистралите, после винаги може да ги оправяме", (в. Сега, 13 юни, "Как се строят магистралите".) Въпросът е с какви пари ще се поправя некачественото строителство. Вече стана ясно, че ЕК няма да дава пари за ремонти на магистрала "Тракия". (в. Всеки ден, 12 юли 2011 г.) Дали ще е склонна да дава пари за поправка на нещо, което е строено по европейски проекти? Не може да се пренебрегне протеста на Асоциацията на европейските данъкоплатци по повод на строителството на магистрали в България, който медиите публикуваха през пролетта. ("Данъкоплатците от ЕС не искат да плащат магистралите ни", в. Дума, 25 май 2011 г.)

Въпрос възниква и защо българите ще трябва да стискат зъби и да пестят, за да има пътища (според Борисов в цитираната статия от в. Сега и изявленията му при откриване на президентската кампания в Бургас), а същевременно пътните проекти в бъдеще ще бъдат по-скъпи (в. Сега 8 юли 2011 г.)

4. Въпросът за скандалите
Достатъчен е скандалът със Сливен и спрените там проекти, както и отказът да се удължи еврофинансирането по проекта за воден цикъл започнат по ИСПА. Ако проектът не се приключи навреме с национални средства и не се пусне в експлоатация ще трябва да се върнат на ЕК и вече преведените пари по този проект.

Дори да не се говори за скандали, трябва да се обръща внимание на предупрежденията, които идват от Брюксел, че България изостава и че може да загуби пари. (Карстен Расмусен, (ЕК) цитиран в Труд, Дневник, Класа, Стандар, Новинар, Република, Сега - 30 март 2011 г.; Данута Хюбнер (ЕП) - интервю пред Дарик радио, отразено в националните медии от 1-2 април и в регионалните медии от 4 април 2011 г.; Жан Мари Селер (ЕК) при заседанието на Комитета за наблюдение на националната стратегическа референтна рамка (информация в. Бургас днес и утре, 5 юли 2011 г.)

5. Въпросът за "допълнителни помощи в земеделието"
Не отговаря на истината информацията относно 2009 г. в твърдението на Плевнелиев: "Тройната коалиция беше заложила за 2009 година нула лв. за допълнителни помощи в земеделието, а за 2012 г. се планират 1 330 000 000 лв." Подробно разясняване на въпроса може да бъде открито на страницата www.agro.bg в интервю с държавен експерт от Министерството на земеделието и храните още от 4 септември 2009 г.

"Съгласно Закона за държавния бюджет за 2009 г., за НДДП са предвидени сигурни средства от 211 млн. лв. , като от тях 150 млн. лв. са НДДП на площ и 61 млн. лв. за животни. Към НДДП за площ се добавят около 71 280 696 лв. (36 445 800 евро) от бюджета на Програмата за развитие на селските райони и задължителното национално съфинансиране към тях.
В Закона за държавния бюджет за 2009 г. са предвидени и допълнително 167 млн. лв., за които след м.октомври 2009 г. МС може, при изпълнението на определени параметри на бюджета, да разреши да бъдат използвани за изплащане на НДДП и ще бъдат разпределени както за площ, така и за животни."

От интервюто става ясно, че всяка година след присъединяването на България към ЕС са отпускани допълнителни плащания от националния бюджет, в рамките допускани от ЕК и съобразно възможностите на бюджета. Допълнителните национални плащания към директните плащания по Общата селскостопанска политика не са задължителни, а са допустими в случай, че в бюджета на съответната държава има пари.