1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Пълният текст на писмото следва:
ДО
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
МИНИСТЪР НА УПРАВЛЕНИЕТО НА
СРЕДСТВАТА ОТ ЕС
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Обръщам се към Вас във връзка със зачестилите през последните седмици новини за проблемите на Община Сливен, продиктувани от необходимостта да връща пари по европейски проекти.
Проблемите в Община Сливен по изпълнението на европейските проекти са известни още от лятото на 2010 г. Включително и аз изпратих писмо до Вас на 24 септември 2010 г. с молба да бъде обърнато внимание на забавянето и възможните нарушения при изпълнението на проекта за водния цикъл в града, които създаваха риск от загуба на средства. Въпреки сигналите за нарушения, едва след намесата на Европейската комисия, година по-късно бяха взети мерки и спряха плащанията към Община Сливен по проектите, финансирани от структурните фондове. Междувременно до лятото на 2011 г. бяха допуснати още нарушения, които сега налагат корекции и връщане на средства. Парадоксалното е, че българските институции, за разлика от европейските, първоначално не видяха проблемите на Община Сливен и дори защитиха тогавашния кмет Йордан Лечков. Показателно за това е решението на Комисията за защита на конкуренцията и на ВАС, че решението за третото рамково споразумение на община Сливен е законосъобразно. Въпреки явната порочна практика в усвояването на европейските средства от тогавашното ръководство на Общината, през лятото на 2011 г. финансовото министерство отпусна допълнителни пари за проекти в Сливен, което представляваше подкрепа за неговите действия.
След смяната на ръководството на Община Сливен през октомври 2011 г., министерствата, отговорни за оперативните програми, са се активизирали да си получат обратно парите от Общината по проектите, в които са допуснати нарушения. Правилата, при усвояване на средствата от ЕС трябва да се спазват, но въпросите ми към Вас са:
1) Защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения трябва да бъдат коригирани и какво направи правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
2) Защо поради тези пропуски и допуснатите грешки, сега възстановяването на средствата трябва да бъде заплатено от бюджета на общината, което ще засегне гражданите, а не от конкретните виновни длъжностни лица?
Надявам се, че ще успеете да докажете, че няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани.
С УВАЖЕНИЕ,
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ
член на Европейския парламент
Страсбург
18 януари 2012 г.