По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Пълният текст на писмото следва:
ДО
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
МИНИСТЪР НА УПРАВЛЕНИЕТО НА
СРЕДСТВАТА ОТ ЕС
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Обръщам се към Вас във връзка със зачестилите през последните седмици новини за проблемите на Община Сливен, продиктувани от необходимостта да връща пари по европейски проекти.
Проблемите в Община Сливен по изпълнението на европейските проекти са известни още от лятото на 2010 г. Включително и аз изпратих писмо до Вас на 24 септември 2010 г. с молба да бъде обърнато внимание на забавянето и възможните нарушения при изпълнението на проекта за водния цикъл в града, които създаваха риск от загуба на средства. Въпреки сигналите за нарушения, едва след намесата на Европейската комисия, година по-късно бяха взети мерки и спряха плащанията към Община Сливен по проектите, финансирани от структурните фондове. Междувременно до лятото на 2011 г. бяха допуснати още нарушения, които сега налагат корекции и връщане на средства. Парадоксалното е, че българските институции, за разлика от европейските, първоначално не видяха проблемите на Община Сливен и дори защитиха тогавашния кмет Йордан Лечков. Показателно за това е решението на Комисията за защита на конкуренцията и на ВАС, че решението за третото рамково споразумение на община Сливен е законосъобразно. Въпреки явната порочна практика в усвояването на европейските средства от тогавашното ръководство на Общината, през лятото на 2011 г. финансовото министерство отпусна допълнителни пари за проекти в Сливен, което представляваше подкрепа за неговите действия.
След смяната на ръководството на Община Сливен през октомври 2011 г., министерствата, отговорни за оперативните програми, са се активизирали да си получат обратно парите от Общината по проектите, в които са допуснати нарушения. Правилата, при усвояване на средствата от ЕС трябва да се спазват, но въпросите ми към Вас са:
1) Защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения трябва да бъдат коригирани и какво направи правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
2) Защо поради тези пропуски и допуснатите грешки, сега възстановяването на средствата трябва да бъде заплатено от бюджета на общината, което ще засегне гражданите, а не от конкретните виновни длъжностни лица?
Надявам се, че ще успеете да докажете, че няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани.
С УВАЖЕНИЕ,
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ
член на Европейския парламент
Страсбург
18 януари 2012 г.