Евгени Кирилов: В България рядко се обсъжда темата за общата външна политика
13.05.2011
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Евгени Кирилов пита министър Дончев относно връщането на евро пари от Община Сливен
18.01.2012
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Пълният текст на писмото следва:
ДО
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
МИНИСТЪР НА УПРАВЛЕНИЕТО НА
СРЕДСТВАТА ОТ ЕС
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Обръщам се към Вас във връзка със зачестилите през последните седмици новини за проблемите на Община Сливен, продиктувани от необходимостта да връща пари по европейски проекти.
Проблемите в Община Сливен по изпълнението на европейските проекти са известни още от лятото на 2010 г. Включително и аз изпратих писмо до Вас на 24 септември 2010 г. с молба да бъде обърнато внимание на забавянето и възможните нарушения при изпълнението на проекта за водния цикъл в града, които създаваха риск от загуба на средства. Въпреки сигналите за нарушения, едва след намесата на Европейската комисия, година по-късно бяха взети мерки и спряха плащанията към Община Сливен по проектите, финансирани от структурните фондове. Междувременно до лятото на 2011 г. бяха допуснати още нарушения, които сега налагат корекции и връщане на средства. Парадоксалното е, че българските институции, за разлика от европейските, първоначално не видяха проблемите на Община Сливен и дори защитиха тогавашния кмет Йордан Лечков. Показателно за това е решението на Комисията за защита на конкуренцията и на ВАС, че решението за третото рамково споразумение на община Сливен е законосъобразно. Въпреки явната порочна практика в усвояването на европейските средства от тогавашното ръководство на Общината, през лятото на 2011 г. финансовото министерство отпусна допълнителни пари за проекти в Сливен, което представляваше подкрепа за неговите действия.
След смяната на ръководството на Община Сливен през октомври 2011 г., министерствата, отговорни за оперативните програми, са се активизирали да си получат обратно парите от Общината по проектите, в които са допуснати нарушения. Правилата, при усвояване на средствата от ЕС трябва да се спазват, но въпросите ми към Вас са:
1) Защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения трябва да бъдат коригирани и какво направи правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
2) Защо поради тези пропуски и допуснатите грешки, сега възстановяването на средствата трябва да бъде заплатено от бюджета на общината, което ще засегне гражданите, а не от конкретните виновни длъжностни лица?
Надявам се, че ще успеете да докажете, че няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани.
С УВАЖЕНИЕ,
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ
член на Европейския парламент
Страсбург
18 януари 2012 г.