От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Плащанията към бенефициентите са се увеличили също с 8%: от 10,20% в края на 2010 г. до 18,83% в края на 2011 г. Забелязва се трайна тенденция да се поддържа разлика от поне 5% по-малък обем на плащанията към бенефициентите от обема на разплатените на България средства от ЕК. Това означава, че плащанията към бенефициентите се извършват по-бавно, въпреки че държавата разполага с преведените от ЕК средства за това. Причината може да бъде или в липсата на отчетени разходи от бенефициентите, или в бавния процес на проверка (верификация) на тези разходи от управляващите органи на оперативните програми.
В края на 2011 г. изтече три годишният срок, в който България имаше възможност да отчете усвояването на парите, предвидени за 2008 г. По информация от ГД "Регионална политика" исканията за плащания от България, отчитащи средствата за 2008 г., са одобрени, но към 31 декември 2011 г. са изплатени 93% от тях. През следващите месеци трябва да бъдат платени оставащите 7%, които са близо 50 млн. евро.
През 2012 г. е крайният срок за отчитане на парите, заложени за 2009 г. Тази година предизвикателството за България да избегне риска от загубата на средства е още по-голямо в сравнение с миналата година. До края на 2012 г. настоящите 36,14% от предвидените за 2009 г. пари трябва да достигнат 100%. В цифри: ако през 2011 г. страната е трябвало да усвои 300 млн. евро от предвидените за 2008 г., то през 2012 г. трябва да усвои 610 млн. евро от предвидените за 2009 г. Това означава, че през 2012 г. България трябва да усвои два пъти повече пари отколкото през 2011 г., в противен случай ще бъдат загубени. Освен това трябва да повиши обема на усвоените средства, предвидени за 2010 г. и за 2011 г., който в момента е нищожен: 5,53% за 2010 г. и 1,06% за 2011 г. На този фон темпът на растеж при използването на парите общо от трите фонда в България е недостатъчен и това налага през 2012 г. да се положат много по-големи усилия да се реализират проекти и навреме да се отчита тяхното изпълнение.
2. Ситуация при отделните фондове в началото на 2012 г.
Изпълнението в цифри на планираните разходи по години изглежда по следния начин:
година Европейски фонд за регионално развитие Европейски социален фонд Кохезионен фонд
2009 г 43,50% 14,27% 37,16%
2010 г. 11,51% 0% 0%
2011 г. 2,20% 0% 0%
На пръв поглед положението при фонда за регионално развитие (ЕФРР) изглежда най-благоприятно, но тенденциите за усвояване през 2011 г. показват изоставане в темпа спрямо предходните години и спрямо обема на използваните средства.
При социалния фонд ситуацията за следващите години е най-тревожна. От него има най-малко усвоени средства. Затова трябва да се предприемат спешни мерки, които да доведат до изпълнението на проекти основно по ОП "Човешки ресурси", която има най-голям бюджет от този фонд. Само така ще бъде възможно да се постигнат заложените цели за 2009 г. и за следващите години.
През 2011 г. най-голям напредък е постигнат в усвояването на средствата от Кохезионния фонд. От по-малко от 30% разплатени средства в края на 2010 г. след една година всички пари са отчетени и по-голяма част от тях е изплатена. От 0% на 37,16% се е увеличило усвояването на средствата за 2009 г., което е съществен напредък, но тревога буди фактът, че за 2010 г. и 2011 г. процентът продължава да бъде 0%.
От данните дотук се вижда, че усвояването по отделните фондове върви с различна скорост и че през 2011 г. е започнало изоставане при ЕФРР и ЕСФ, а има напредък при КФ. Тези различия произтичат от различното състояние в изпълнението на отделните оперативни програми.
3. Усвояването на средствата по оперативните програми (ОП) към началото на 2012 г.:
- за 2008 г. на 100% са усвоени средствата за всички оперативни програми.
- за 2009 г. има усвоени средства по шест от програмите. Най-висок е процентът при ОП "Конкурентоспособност" - 81,55%, следвана от ОП "Административен капацитет" - 79,07%, но в цифрово изражение това е малка сума на фона на останалите програми, и от ОП "Транспорт" - 74,93%. По други три програми са усвоени под 20%: ОП "Човешки ресурси" - 4,61%, ОП "Регионално развитие" - 15,49% и ОП "Техническа помощ" - 18,31%. Най-зле е положението при ОП "Околна среда", по която няма усвоени средства.
- за 2010 г. единствената програма, по която има разплатени средства е ОП "Транспорт" - 22,75%. Средствата са дошли от ЕФРР, от който се финансират проектите за техническа помощ и за метрото.
- за 2011 г. отново единствената програма с разплатени средства е ОП "Транспорт" - 4,35%, а за останалите програми процентът е нула.
По всичко се вижда, че тотален приоритет за българското правителство е усвояването на средствата по ОП "Транспорт", която е главно за големи инфраструктурни проекти. Изоставането на другите програмите показва, че на тях не се обръща нужното внимание. Пренебрегването на целите и потенциалът им е неприемливо по време на криза, когато е крайно необходимо да се почувства въздействието от тяхното изпълнение върху икономиката, растежа и заетостта. В тази връзка силно безпокойство предизвиква забавянето при ОП "Човешки ресурси", която все още не дава очакваните резултати и не се използва активно, когато в България има голяма безработица, драстично се увеличава броят на неграмотните и социалните услуги са далеч от европейските стандарти.
При ОП "Конкурентоспособност" се наблюдава парадокс. Голяма част от парите по тази програма, които България е получила от ЕК, са заделени в инвестиционни фондове, които още не са заработили. Така тези пари все още не се използват и реално не са усвоени, въпреки, че се отчитат като усвоени пред Брюксел. Показателни за това, че ОП "Конкурентоспособност" остава куха програма, изпълняваща се само на хартия, са както критиките от страна на бизнеса към изпълнението на програмата, така и малкия брой и ниската стойност на проектите, реализирани по нея.
Цифрите показват, че най-голямо забавяне има при ОП "Околна среда". Проблемите, свързани с тази програма, са известни отдавана, но е тревожно, че още не са преодолени. Миналата седмица те отново дадоха повод на представителя на ГД "Регионална политика" Карстен Расмусен да алармира за нуждата от спешни мерки за решаването им.
4. Мястото на България на общия фон в ЕС по усвояването на средствата от структурните фондове
- При ЕФРР към 1 януари 2012 г. България (25,55%) запазва 25 място пред Италия (19,25%) и Румъния (16,50%). Начело са Естония - 49,88% и Литва - 49,09%. България остава под средното ниво на усвояване за ЕС, което е 33,16% по пози фонд.
- При ЕСФ България е слязла с една позиция надолу спрямо предходния тримесечен период (до 1 октомври 2011 г.) и заема 26 позиция с 19,91%. След нея е само Румъния с 18,70%. Начело са Латвия - 63,64%, Ирландия - 59,68% и Португалия - 51,97%
- При КФ България е отбелязала напредък в усвояването в сравнение с целия период досега и се е качила на 12 място от общо 15 държави, получаващи средства от този фонд. България е с 22,56% усвояемост. Начело са Испания с 57,37% и Литва с 46,56%.
Анализът на данните за усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС помага да се проследи какво е постигнато от България и какво остава като предизвикателство за следващите месеци и години. Страната ни е поела ангажимент да изразходва средствата в определени срокове, спазването на които обвързва получаването на парите от ЕС. Затова въпросът за риска от загубването на средства винаги е актуален, докато тези средства не се усвоят. Но още по-актуален и важен е въпросът - какво е въздействието, което се търси и се постига от използването на еврофондовете в България и доколко правителството работи за постигането на положителен ефект във всички нуждаещи се сектори на икономиката и социалната сфера. Отговорът на този въпрос трябва основно да занимава управляващите, защото той е измерител за успешното прилагане в България на политиката на сближаване на ЕС.