На 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутатите Евгени Кирилов, Чарлз Танок и Виустав Ландсбергис бяха представени резултатите от проекта на ЕС "Европейско партньорство за мирно разрешение на конфликта за Нагорно-Карабах". Това е първият проект на ЕС в региона на Южен Кавказ, насочен към създаване на климат на доверие и толерантност между враждуващите страни и изпълняван от консорциум от 5 европейски неправителствени организации, работещи в сферата на посредничеството и разрешаването на конфликти. В дискусията по представянето на проекта, освен организациите-изпълнителки на проекта, участие взеха и новият специален представител на ЕС за Южен Кавказ Филип Лефорт, Джон Кеър - ръководител на направление "Южен Кавказ" в Европейската служба за външни отношения, както и посланиците на Армения и Азербайджан в Брюксел. Дискусията бе последвана от откриване на изложба и показване на изработени като част от проекта филми, показващи желанието на хората от региона да живеят заедно, мирно и в разбирателство.
Изглежда естествено в предизборната кампания кандидатите да дават обещания - нали те целят да привлекат гласоподаватели. Обещанията са насочени към бъдещето и само то ще покаже дали ще се сбъднат. Когато, обаче, става дума за миналото и настоящето, тогава е добре да се придържаме към истината и фактите. В тази връзка няколко твърдения на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев от миналата събота, 1 октомври, изречени в Шумен и Велики Преслав, не могат да бъдат подминати без коментар.
Евгени Кирилов се срещна със студенти от няколко магистърски програми на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", които провеждат учебен стаж в Брюксел в периода 18-25 септември 2011 г. По време на срещата г-н Кирилов беседва с гостите по въпроси, към които те проявиха интерес. С пожелание за късмет и много професионални успехи евродепутатът раздаде на студентите сертификати, удостоверяващи участието им в стажа.
В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Плащанията към бенефициентите са се увеличили също с 8%: от 10,20% в края на 2010 г. до 18,83% в края на 2011 г. Забелязва се трайна тенденция да се поддържа разлика от поне 5% по-малък обем на плащанията към бенефициентите от обема на разплатените на България средства от ЕК. Това означава, че плащанията към бенефициентите се извършват по-бавно, въпреки че държавата разполага с преведените от ЕК средства за това. Причината може да бъде или в липсата на отчетени разходи от бенефициентите, или в бавния процес на проверка (верификация) на тези разходи от управляващите органи на оперативните програми.
В края на 2011 г. изтече три годишният срок, в който България имаше възможност да отчете усвояването на парите, предвидени за 2008 г. По информация от ГД "Регионална политика" исканията за плащания от България, отчитащи средствата за 2008 г., са одобрени, но към 31 декември 2011 г. са изплатени 93% от тях. През следващите месеци трябва да бъдат платени оставащите 7%, които са близо 50 млн. евро.
През 2012 г. е крайният срок за отчитане на парите, заложени за 2009 г. Тази година предизвикателството за България да избегне риска от загубата на средства е още по-голямо в сравнение с миналата година. До края на 2012 г. настоящите 36,14% от предвидените за 2009 г. пари трябва да достигнат 100%. В цифри: ако през 2011 г. страната е трябвало да усвои 300 млн. евро от предвидените за 2008 г., то през 2012 г. трябва да усвои 610 млн. евро от предвидените за 2009 г. Това означава, че през 2012 г. България трябва да усвои два пъти повече пари отколкото през 2011 г., в противен случай ще бъдат загубени. Освен това трябва да повиши обема на усвоените средства, предвидени за 2010 г. и за 2011 г., който в момента е нищожен: 5,53% за 2010 г. и 1,06% за 2011 г. На този фон темпът на растеж при използването на парите общо от трите фонда в България е недостатъчен и това налага през 2012 г. да се положат много по-големи усилия да се реализират проекти и навреме да се отчита тяхното изпълнение.
2. Ситуация при отделните фондове в началото на 2012 г.
Изпълнението в цифри на планираните разходи по години изглежда по следния начин:
година Европейски фонд за регионално развитие Европейски социален фонд Кохезионен фонд
2009 г 43,50% 14,27% 37,16%
2010 г. 11,51% 0% 0%
2011 г. 2,20% 0% 0%
На пръв поглед положението при фонда за регионално развитие (ЕФРР) изглежда най-благоприятно, но тенденциите за усвояване през 2011 г. показват изоставане в темпа спрямо предходните години и спрямо обема на използваните средства.
При социалния фонд ситуацията за следващите години е най-тревожна. От него има най-малко усвоени средства. Затова трябва да се предприемат спешни мерки, които да доведат до изпълнението на проекти основно по ОП "Човешки ресурси", която има най-голям бюджет от този фонд. Само така ще бъде възможно да се постигнат заложените цели за 2009 г. и за следващите години.
През 2011 г. най-голям напредък е постигнат в усвояването на средствата от Кохезионния фонд. От по-малко от 30% разплатени средства в края на 2010 г. след една година всички пари са отчетени и по-голяма част от тях е изплатена. От 0% на 37,16% се е увеличило усвояването на средствата за 2009 г., което е съществен напредък, но тревога буди фактът, че за 2010 г. и 2011 г. процентът продължава да бъде 0%.
От данните дотук се вижда, че усвояването по отделните фондове върви с различна скорост и че през 2011 г. е започнало изоставане при ЕФРР и ЕСФ, а има напредък при КФ. Тези различия произтичат от различното състояние в изпълнението на отделните оперативни програми.
3. Усвояването на средствата по оперативните програми (ОП) към началото на 2012 г.:
- за 2008 г. на 100% са усвоени средствата за всички оперативни програми.
- за 2009 г. има усвоени средства по шест от програмите. Най-висок е процентът при ОП "Конкурентоспособност" - 81,55%, следвана от ОП "Административен капацитет" - 79,07%, но в цифрово изражение това е малка сума на фона на останалите програми, и от ОП "Транспорт" - 74,93%. По други три програми са усвоени под 20%: ОП "Човешки ресурси" - 4,61%, ОП "Регионално развитие" - 15,49% и ОП "Техническа помощ" - 18,31%. Най-зле е положението при ОП "Околна среда", по която няма усвоени средства.
- за 2010 г. единствената програма, по която има разплатени средства е ОП "Транспорт" - 22,75%. Средствата са дошли от ЕФРР, от който се финансират проектите за техническа помощ и за метрото.
- за 2011 г. отново единствената програма с разплатени средства е ОП "Транспорт" - 4,35%, а за останалите програми процентът е нула.
По всичко се вижда, че тотален приоритет за българското правителство е усвояването на средствата по ОП "Транспорт", която е главно за големи инфраструктурни проекти. Изоставането на другите програмите показва, че на тях не се обръща нужното внимание. Пренебрегването на целите и потенциалът им е неприемливо по време на криза, когато е крайно необходимо да се почувства въздействието от тяхното изпълнение върху икономиката, растежа и заетостта. В тази връзка силно безпокойство предизвиква забавянето при ОП "Човешки ресурси", която все още не дава очакваните резултати и не се използва активно, когато в България има голяма безработица, драстично се увеличава броят на неграмотните и социалните услуги са далеч от европейските стандарти.
При ОП "Конкурентоспособност" се наблюдава парадокс. Голяма част от парите по тази програма, които България е получила от ЕК, са заделени в инвестиционни фондове, които още не са заработили. Така тези пари все още не се използват и реално не са усвоени, въпреки, че се отчитат като усвоени пред Брюксел. Показателни за това, че ОП "Конкурентоспособност" остава куха програма, изпълняваща се само на хартия, са както критиките от страна на бизнеса към изпълнението на програмата, така и малкия брой и ниската стойност на проектите, реализирани по нея.
Цифрите показват, че най-голямо забавяне има при ОП "Околна среда". Проблемите, свързани с тази програма, са известни отдавана, но е тревожно, че още не са преодолени. Миналата седмица те отново дадоха повод на представителя на ГД "Регионална политика" Карстен Расмусен да алармира за нуждата от спешни мерки за решаването им.
4. Мястото на България на общия фон в ЕС по усвояването на средствата от структурните фондове
- При ЕФРР към 1 януари 2012 г. България (25,55%) запазва 25 място пред Италия (19,25%) и Румъния (16,50%). Начело са Естония - 49,88% и Литва - 49,09%. България остава под средното ниво на усвояване за ЕС, което е 33,16% по пози фонд.
- При ЕСФ България е слязла с една позиция надолу спрямо предходния тримесечен период (до 1 октомври 2011 г.) и заема 26 позиция с 19,91%. След нея е само Румъния с 18,70%. Начело са Латвия - 63,64%, Ирландия - 59,68% и Португалия - 51,97%
- При КФ България е отбелязала напредък в усвояването в сравнение с целия период досега и се е качила на 12 място от общо 15 държави, получаващи средства от този фонд. България е с 22,56% усвояемост. Начело са Испания с 57,37% и Литва с 46,56%.
Анализът на данните за усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС помага да се проследи какво е постигнато от България и какво остава като предизвикателство за следващите месеци и години. Страната ни е поела ангажимент да изразходва средствата в определени срокове, спазването на които обвързва получаването на парите от ЕС. Затова въпросът за риска от загубването на средства винаги е актуален, докато тези средства не се усвоят. Но още по-актуален и важен е въпросът - какво е въздействието, което се търси и се постига от използването на еврофондовете в България и доколко правителството работи за постигането на положителен ефект във всички нуждаещи се сектори на икономиката и социалната сфера. Отговорът на този въпрос трябва основно да занимава управляващите, защото той е измерител за успешното прилагане в България на политиката на сближаване на ЕС.