Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Електронното правителство и обществените сайтове ще трябва да бъдат достъпни за всички граждани
11.05.2012
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Ситуацията в държавите-членки е различна и за да се гарантира максимално уеднаквяване на нивото на достъпността до обществените сайтове са необходими усилия на национално ниво и на ниво ЕС. Затова на този проблем се обръща специално внимание в документа "Дигитален дневен ред за Европа" и по-специално в мярка 64. Поставен е нов краен срок - 2015 г. - за постигане на целите за пълна достъпност до уебсайтовете от обществения сектор и на тези, предоставящи основни услуги на гражданите.
С оглед на интересите на хората с увреждания Евгани Кирилов запита ЕК дали и кога смята да излезе с предложение за законодателен акт или за незаконодателни мерки, с които да се гарантира, че достъпността ще бъде осигурена. Полученият отговор от ресорния комисар Нели Крус потвърждава, че службите на ЕК работят по изготвянето на подобно предложение и че предвижданият срок за неговото одобряване от ЕК е до края на месец юни тази година.
По този повод Евгени Кирилов заяви: "Въпреки, че се очаква предложението на ЕК да спомогне за постигане на целите за осигуряване на достъпност до обществените сайтове за всички заинтересовани граждани, то няма изцяло да реши проблема. Не трябва да се забравя, че държавите-членки са тези, които създават сайтовете за обществена информация и услуги и от тях зависи всички хора, включително хората с увреждания и възрастните хора да могат да ги ползват.
В България електронното правителство е един дълго планиран и все още нереализиран проект. Българските граждани не могат да разчитат на същото качество и бързина на услугите и получаването на информация чрез обществени сайтове, с каквито разполагат гражданите на много други европейски държави. Ако при догонването на другите бъдат взети мерки да се отчетат интересите и на хората с увреждания, има шанс България да се доближи до стандартите в ЕС. Темповете, с които работи администрацията по този въпрос обаче трябва да се ускорят, иначе европейските стандарти ще си останат само бленувана мечта за българските граждани."