На 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутатите Евгени Кирилов, Чарлз Танок и Виустав Ландсбергис бяха представени резултатите от проекта на ЕС "Европейско партньорство за мирно разрешение на конфликта за Нагорно-Карабах". Това е първият проект на ЕС в региона на Южен Кавказ, насочен към създаване на климат на доверие и толерантност между враждуващите страни и изпълняван от консорциум от 5 европейски неправителствени организации, работещи в сферата на посредничеството и разрешаването на конфликти. В дискусията по представянето на проекта, освен организациите-изпълнителки на проекта, участие взеха и новият специален представител на ЕС за Южен Кавказ Филип Лефорт, Джон Кеър - ръководител на направление "Южен Кавказ" в Европейската служба за външни отношения, както и посланиците на Армения и Азербайджан в Брюксел. Дискусията бе последвана от откриване на изложба и показване на изработени като част от проекта филми, показващи желанието на хората от региона да живеят заедно, мирно и в разбирателство.
Изглежда естествено в предизборната кампания кандидатите да дават обещания - нали те целят да привлекат гласоподаватели. Обещанията са насочени към бъдещето и само то ще покаже дали ще се сбъднат. Когато, обаче, става дума за миналото и настоящето, тогава е добре да се придържаме към истината и фактите. В тази връзка няколко твърдения на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев от миналата събота, 1 октомври, изречени в Шумен и Велики Преслав, не могат да бъдат подминати без коментар.
Евгени Кирилов се срещна със студенти от няколко магистърски програми на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", които провеждат учебен стаж в Брюксел в периода 18-25 септември 2011 г. По време на срещата г-н Кирилов беседва с гостите по въпроси, към които те проявиха интерес. С пожелание за късмет и много професионални успехи евродепутатът раздаде на студентите сертификати, удостоверяващи участието им в стажа.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Ситуацията в държавите-членки е различна и за да се гарантира максимално уеднаквяване на нивото на достъпността до обществените сайтове са необходими усилия на национално ниво и на ниво ЕС. Затова на този проблем се обръща специално внимание в документа "Дигитален дневен ред за Европа" и по-специално в мярка 64. Поставен е нов краен срок - 2015 г. - за постигане на целите за пълна достъпност до уебсайтовете от обществения сектор и на тези, предоставящи основни услуги на гражданите.
С оглед на интересите на хората с увреждания Евгани Кирилов запита ЕК дали и кога смята да излезе с предложение за законодателен акт или за незаконодателни мерки, с които да се гарантира, че достъпността ще бъде осигурена. Полученият отговор от ресорния комисар Нели Крус потвърждава, че службите на ЕК работят по изготвянето на подобно предложение и че предвижданият срок за неговото одобряване от ЕК е до края на месец юни тази година.
По този повод Евгени Кирилов заяви: "Въпреки, че се очаква предложението на ЕК да спомогне за постигане на целите за осигуряване на достъпност до обществените сайтове за всички заинтересовани граждани, то няма изцяло да реши проблема. Не трябва да се забравя, че държавите-членки са тези, които създават сайтовете за обществена информация и услуги и от тях зависи всички хора, включително хората с увреждания и възрастните хора да могат да ги ползват.
В България електронното правителство е един дълго планиран и все още нереализиран проект. Българските граждани не могат да разчитат на същото качество и бързина на услугите и получаването на информация чрез обществени сайтове, с каквито разполагат гражданите на много други европейски държави. Ако при догонването на другите бъдат взети мерки да се отчетат интересите и на хората с увреждания, има шанс България да се доближи до стандартите в ЕС. Темповете, с които работи администрацията по този въпрос обаче трябва да се ускорят, иначе европейските стандарти ще си останат само бленувана мечта за българските граждани."