Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Ситуацията в държавите-членки е различна и за да се гарантира максимално уеднаквяване на нивото на достъпността до обществените сайтове са необходими усилия на национално ниво и на ниво ЕС. Затова на този проблем се обръща специално внимание в документа "Дигитален дневен ред за Европа" и по-специално в мярка 64. Поставен е нов краен срок - 2015 г. - за постигане на целите за пълна достъпност до уебсайтовете от обществения сектор и на тези, предоставящи основни услуги на гражданите.
С оглед на интересите на хората с увреждания Евгани Кирилов запита ЕК дали и кога смята да излезе с предложение за законодателен акт или за незаконодателни мерки, с които да се гарантира, че достъпността ще бъде осигурена. Полученият отговор от ресорния комисар Нели Крус потвърждава, че службите на ЕК работят по изготвянето на подобно предложение и че предвижданият срок за неговото одобряване от ЕК е до края на месец юни тази година.
По този повод Евгени Кирилов заяви: "Въпреки, че се очаква предложението на ЕК да спомогне за постигане на целите за осигуряване на достъпност до обществените сайтове за всички заинтересовани граждани, то няма изцяло да реши проблема. Не трябва да се забравя, че държавите-членки са тези, които създават сайтовете за обществена информация и услуги и от тях зависи всички хора, включително хората с увреждания и възрастните хора да могат да ги ползват.
В България електронното правителство е един дълго планиран и все още нереализиран проект. Българските граждани не могат да разчитат на същото качество и бързина на услугите и получаването на информация чрез обществени сайтове, с каквито разполагат гражданите на много други европейски държави. Ако при догонването на другите бъдат взети мерки да се отчетат интересите и на хората с увреждания, има шанс България да се доближи до стандартите в ЕС. Темповете, с които работи администрацията по този въпрос обаче трябва да се ускорят, иначе европейските стандарти ще си останат само бленувана мечта за българските граждани."