Съществува реален риск потоците на нелегална имиграция да се пренасочат от Средиземноморието към Черноморския регион след влизането на България и Румъния в Шенген. Това предупреди българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на обсъжданията днес в Комисията по външни отношения на ЕП на доклада "Стратегия на ЕС за Черноморския регион".
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на Европейския парламент подкрепи поправката, внесена от българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов към доклада за "Постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС - задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище".
Внесеното от Евгени Кирилов изменение прави важно допълнение към текста на доклада, в чийто предварителен вариант отсъстваше социалното измерение на политиката на сближаване.
Мерките, които попадат под това измерение, се отнасят до повишаване на заетостта и борба с безработицата, подкрепа на образованието и развиването на качествена работна сила, социално включване, достъп до обществени услуги и други.
"Безспорна е връзката между постигането на икономическа конкурентоспособност на регионите в ЕС, помежду им и на глобалната сцена, и нивото на социално развитие в тях. Затова е важно да се подчертае, че политиката на сближаване играе роля за регионалната конкурентоспособност и чрез средствата отпускани за проекти в социалната сфера. Предвид дебата за бъдещето на политиката на сближаване след 2013 г. този аспект е ключов за запазването на Европейския социален фонд в рамките на тази политика като финансов инструмент допринасящ за устойчивото развитие на регионите", заяви в коментар след заседанието Евгени Кирилов.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Ситуацията в държавите-членки е различна и за да се гарантира максимално уеднаквяване на нивото на достъпността до обществените сайтове са необходими усилия на национално ниво и на ниво ЕС. Затова на този проблем се обръща специално внимание в документа "Дигитален дневен ред за Европа" и по-специално в мярка 64. Поставен е нов краен срок - 2015 г. - за постигане на целите за пълна достъпност до уебсайтовете от обществения сектор и на тези, предоставящи основни услуги на гражданите.
С оглед на интересите на хората с увреждания Евгани Кирилов запита ЕК дали и кога смята да излезе с предложение за законодателен акт или за незаконодателни мерки, с които да се гарантира, че достъпността ще бъде осигурена. Полученият отговор от ресорния комисар Нели Крус потвърждава, че службите на ЕК работят по изготвянето на подобно предложение и че предвижданият срок за неговото одобряване от ЕК е до края на месец юни тази година.
По този повод Евгени Кирилов заяви: "Въпреки, че се очаква предложението на ЕК да спомогне за постигане на целите за осигуряване на достъпност до обществените сайтове за всички заинтересовани граждани, то няма изцяло да реши проблема. Не трябва да се забравя, че държавите-членки са тези, които създават сайтовете за обществена информация и услуги и от тях зависи всички хора, включително хората с увреждания и възрастните хора да могат да ги ползват.
В България електронното правителство е един дълго планиран и все още нереализиран проект. Българските граждани не могат да разчитат на същото качество и бързина на услугите и получаването на информация чрез обществени сайтове, с каквито разполагат гражданите на много други европейски държави. Ако при догонването на другите бъдат взети мерки да се отчетат интересите и на хората с увреждания, има шанс България да се доближи до стандартите в ЕС. Темповете, с които работи администрацията по този въпрос обаче трябва да се ускорят, иначе европейските стандарти ще си останат само бленувана мечта за българските граждани."