Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Ситуацията в държавите-членки е различна и за да се гарантира максимално уеднаквяване на нивото на достъпността до обществените сайтове са необходими усилия на национално ниво и на ниво ЕС. Затова на този проблем се обръща специално внимание в документа "Дигитален дневен ред за Европа" и по-специално в мярка 64. Поставен е нов краен срок - 2015 г. - за постигане на целите за пълна достъпност до уебсайтовете от обществения сектор и на тези, предоставящи основни услуги на гражданите.
С оглед на интересите на хората с увреждания Евгани Кирилов запита ЕК дали и кога смята да излезе с предложение за законодателен акт или за незаконодателни мерки, с които да се гарантира, че достъпността ще бъде осигурена. Полученият отговор от ресорния комисар Нели Крус потвърждава, че службите на ЕК работят по изготвянето на подобно предложение и че предвижданият срок за неговото одобряване от ЕК е до края на месец юни тази година.
По този повод Евгени Кирилов заяви: "Въпреки, че се очаква предложението на ЕК да спомогне за постигане на целите за осигуряване на достъпност до обществените сайтове за всички заинтересовани граждани, то няма изцяло да реши проблема. Не трябва да се забравя, че държавите-членки са тези, които създават сайтовете за обществена информация и услуги и от тях зависи всички хора, включително хората с увреждания и възрастните хора да могат да ги ползват.
В България електронното правителство е един дълго планиран и все още нереализиран проект. Българските граждани не могат да разчитат на същото качество и бързина на услугите и получаването на информация чрез обществени сайтове, с каквито разполагат гражданите на много други европейски държави. Ако при догонването на другите бъдат взети мерки да се отчетат интересите и на хората с увреждания, има шанс България да се доближи до стандартите в ЕС. Темповете, с които работи администрацията по този въпрос обаче трябва да се ускорят, иначе европейските стандарти ще си останат само бленувана мечта за българските граждани."