По инициатива на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов в Европейския парламент се проведе публично изслушване на тема "Предизвикателствата пред евентуална европейска система за противоракетна отбрана". Изслушването бе организирано от подкомисията по сигурност и отбрана на ЕП, член на която е българския евродепутат и се проведе дни след срещата на върха на НАТО в Лисабон, на която Русия и НАТО постигнаха съгласие за започване на преговори за свързване на системите им за противоракетна отбрана и размяна на информация.
Страните от региона на Черно море трябва да концентрират сътрудничеството си около сериозни теми, засягащи интересите на всички. Това заяви българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов по време на дебатите в Комисията по външни отношения на ЕП на доклада относно стратегията на ЕС за Черно море. В изказването си Евгени Кирилов обърна внимание на факта, че не е съвсем лесно начинание да се разгърне активно сътрудничество в региона на Черно море. Той подчерта, че днес броят на крайбрежните на Черно море страни почти се е удвоил и не всички са толкова заинтересовани от едни по-засилено сътрудничество.
Съвместният парламентарен комитет "ЕС-Македония" единодушно прие предложението за поправка към финалния документ на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов относно нуждата от възстановяване и поддържане на чуждите военни гробища и паметници на територията на Република Македония.
По време на изказването в подкрепа на предложението си Евгени Кирилов подчерта, че става въпрос за близо 20 000 български войници, загинали на македонска територия, чийто гробове и паметници са в окаяно състояние. Според българския евродепутат Македония трябва да покаже добра воля за разрешаване на този висящ двустранен въпрос, защото той касае основни европейски ценности и стандарти.
От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
В края на миналата година и отново този месец България изгуби общо 44 млн. евро от фонда за рибарство и от фонда за развитие на селските райони. Сумата е внушителна дори да не се отнася за нашата страна, която е най-бедната в ЕС. За съжаление с всеки следващ месец нараства опасността от подобни загуби и от другите европейски фондове – структурните и кохезионния. Например, до края на 2012 г. България трябва да отчете оползотворяването на ресурс в размер на близо 640 млн. евро от тези фондове. Тази сума представлява 64% от парите, които е предвидено да бъдат разходвани до края на 2012 г. и ако това не се случи те ще бъдат загубени, както това стана с парите за рибарството и селските райони.
Една трета от годината вече изтече и по данни на министерство на финансите за този период ЕК е превела на страната едва 16,2 млн. евро. Същевременно от националния бюджет са изплатени 41,6 млн. евро като национално съфинансиране по седемте оперативни програми, подкрепяни от еврофондовете по политиката на сближаване.
През първите четири месеца на 2012 г. не са възстановени от ЕК никакви пари от Кохезионния фонд и нито едно евро за трите големи оперативни програми Транспорт, Околна среда и Регионално развитие. Това означава, че за този период не са дошли от ЕС пари за пътища, за водни проекти или за управление на отпадъците, нито за проекти, по които основни бенефициенти са общините. Пари са получени само от Европейския социален фонд и от Европейския фонд за регионално развитие като повече от три милиона и половина са за програмите за административен капацитет и техническа помощ.
Разгледани през призмата на ограниченията и натиска на времето тези данни алармират, че рискът да бъдат загубени неусвоените средства продължава да бъде много висок. От една страна, остават по-малко от две години до края на настоящия седемгодишен програмен период. От друга страна, от 2014 г. ще започне да тече срока за новата сума, с която ще разполага България от европейските фондове за новите седем години.
Застъпването на двата периода е критичен момент и затова не бива нито централната администрация, нито бенефициентите да се успокояват, че срокът за разплащане на неизползваните към момента почти 80% от средствата за този период е реално до края на 2015 г., а не до 2013 г. Опитът на другите държави-членки показва, че в стремежа да се оползотворят средствата от предишния период се изостава с усвояването на средствата от новия. Има реален риск и нашата страна да попадне в подобна ситуация и сигналите за това са налице. Наред с глобалните данни посочени по-горе, тревожна е ситуацията при оперативните програми. Голямо е разминаването между процента на договорените и реално изразходвани средства по проекти. Общо за всички оперативни програми изплатените средства към бенефициентите са три пъти и половина по-малко от договорените. Силно безпокойство буди положението с ключови програми каквито са програмите за конкурентоспособност, околна среда и човешки ресурси.
Като виждаме, че в момента на българските власти им е трудно да управляват парите само от един програмен период можем да очакваме, че трудността ще се удвои през първите две години от новия период. За съжаление влаганите средства за укрепване на административния капацитет не са довели до подобряване на ситуацията в усвояването досега. Без такъв капацитет, който да осъществява ефективно управлението и контрола на средствата, както и да съдейства за изпълнението на програмите и проектите, отпусканите от ЕС пари си остават потенциален, а не реален ресурс за провеждане на реформи в страната. Изключително важно е българските експерти да бъдат развивани, поощрявани и задържани в структурите, които работят по европейските програми. Нужно е да се намери справедлив баланс при заплащането на собствените кадри и на чуждите консултанти и да се осъзнае, че най-блестящата стратегия написана от консултант е само хартия, докато не се въплъти в практиката.
Докато не се ускори процеса на одобряване и изпълнение на проектите по оперативните програми не само процентът на усвоените средства ще бъде малък, но по-лошото е, че за българските граждани няма да има никаква полза от това, че внушителна сума пари е била на разположение, за да се подобри техния живот.