От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Комисията по транспорт на Европейския парламент прие днес становището на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов от Подкомисията по отбрана и сигурност относно проекта Единно европейско небе (ЕЕН). Становището бе включено в доклада на водещата Комисия по транспорт, където докладчик бе британската евродепутатка Джаклин Фостър.
Единното европейско небе е амбициозна инициатива на ЕС за реформиране на европейския въздушен транспорт, чиято цел е създаването на обединено европейско небе с общи правила и стандарти. Тя бе лансирана през 2000 г. в отговор на все по-натоварения въздушен трафик и фрагментацията на европейското небе през последните години и с цел повишаване на безопасността на полетите, намаляване на разходите, закъсненията и негативното въздействие върху околната среда.
Становището на Евгени Кирилов се фокусира върху военното измерение на проекта. То подчертава нуждата от безопасно, гъвкаво и координирано съществуване на гражданските и военни операции в общото европейско въздушно пространство и призовава за пълноценно участие на военната общност във всички дискусии, структури и нива, свързани с развитието на проекта за Единно европейско небе.
ххх
Какви ще са ползите от Единното европейско ниво?
Въздушният транспорт се разраства все повече и повече, поради променящите се обществени и културни нужди и прогнозите показват, че нивата на въздушното движение ще се удвоят до 2020 г.
Реализацията на проекта ЕЕН ще доведе до следните няколко конкретни ползи за пътниците:
На първо място те ще забравят за закъсненията и забавянията на полетите им, тъй като чрез оптимизацията направена вследствие на ЕЕН самолетите няма да има нужда да се отклоняват от графиците си, освен при извънредни тежки климатични условия.
На второ място, пътуванията със самолет ще бъдат по-кратки и по-сигурни благодарение на ЕЕН, поради отстраняването на празните минути полетно време от всеки полет. Самолетите ще летят по прави линии и ще стигат до техните дестинации във възможно най-кратък срок. По-доброто сътрудничество между военните ползватели на въздушното пространство и гражданската авиация ще доведе до отстраняване на ограниченията на въздушното пространство и освобождаване на по-голям капацитет за търговска употреба. Това ще гарантира безопасния растеж на европейския въздушен транспорт, без да се излагат на риск пътниците.
На трето място, пътниците ще плащат много по-малко за своите полети. Чрез намаляване на пробега и закъсненията на полетите, ЕЕН ще намали тоновете гориво, които самолетите губят и за които търговските авиокомпании таксуват допълнително. Въвеждането на ЕЕН ще намали именно т.нар допълнителна такса за билет (начислявана в зависимост от цената на горивото).
Разбира се положителните последици за околната среда са дори по-важни отколкото само ефекта върху цената на билета. Ръстът на въздушния транспорт в Европа също ще помогне за постигане на екологичните цели на Европа 2020. Ако ЕЕН е в състояние да намали въздействието върху околната среда за един полет с 10%, наред с текущите технологични постижения на Европа и приемането на биогоривата ще бъдат достатъчни, за да достигнем целта за въглеродно неутрален ръст до 2020 г. Така че това не само пътниците ще имат полза от ЕЕН, но и целия свят.