По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
Комисията по транспорт на Европейския парламент прие днес становището на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов от Подкомисията по отбрана и сигурност относно проекта Единно европейско небе (ЕЕН). Становището бе включено в доклада на водещата Комисия по транспорт, където докладчик бе британската евродепутатка Джаклин Фостър.
Единното европейско небе е амбициозна инициатива на ЕС за реформиране на европейския въздушен транспорт, чиято цел е създаването на обединено европейско небе с общи правила и стандарти. Тя бе лансирана през 2000 г. в отговор на все по-натоварения въздушен трафик и фрагментацията на европейското небе през последните години и с цел повишаване на безопасността на полетите, намаляване на разходите, закъсненията и негативното въздействие върху околната среда.
Становището на Евгени Кирилов се фокусира върху военното измерение на проекта. То подчертава нуждата от безопасно, гъвкаво и координирано съществуване на гражданските и военни операции в общото европейско въздушно пространство и призовава за пълноценно участие на военната общност във всички дискусии, структури и нива, свързани с развитието на проекта за Единно европейско небе.
ххх
Какви ще са ползите от Единното европейско ниво?
Въздушният транспорт се разраства все повече и повече, поради променящите се обществени и културни нужди и прогнозите показват, че нивата на въздушното движение ще се удвоят до 2020 г.
Реализацията на проекта ЕЕН ще доведе до следните няколко конкретни ползи за пътниците:
На първо място те ще забравят за закъсненията и забавянията на полетите им, тъй като чрез оптимизацията направена вследствие на ЕЕН самолетите няма да има нужда да се отклоняват от графиците си, освен при извънредни тежки климатични условия.
На второ място, пътуванията със самолет ще бъдат по-кратки и по-сигурни благодарение на ЕЕН, поради отстраняването на празните минути полетно време от всеки полет. Самолетите ще летят по прави линии и ще стигат до техните дестинации във възможно най-кратък срок. По-доброто сътрудничество между военните ползватели на въздушното пространство и гражданската авиация ще доведе до отстраняване на ограниченията на въздушното пространство и освобождаване на по-голям капацитет за търговска употреба. Това ще гарантира безопасния растеж на европейския въздушен транспорт, без да се излагат на риск пътниците.
На трето място, пътниците ще плащат много по-малко за своите полети. Чрез намаляване на пробега и закъсненията на полетите, ЕЕН ще намали тоновете гориво, които самолетите губят и за които търговските авиокомпании таксуват допълнително. Въвеждането на ЕЕН ще намали именно т.нар допълнителна такса за билет (начислявана в зависимост от цената на горивото).
Разбира се положителните последици за околната среда са дори по-важни отколкото само ефекта върху цената на билета. Ръстът на въздушния транспорт в Европа също ще помогне за постигане на екологичните цели на Европа 2020. Ако ЕЕН е в състояние да намали въздействието върху околната среда за един полет с 10%, наред с текущите технологични постижения на Европа и приемането на биогоривата ще бъдат достатъчни, за да достигнем целта за въглеродно неутрален ръст до 2020 г. Така че това не само пътниците ще имат полза от ЕЕН, но и целия свят.