Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Евгени Кирилов предлага по-голяма роля на делегациите на ЕС за консулска закрила на европейските граждани, които нямат свое представителство в трети страни
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие предложенията на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов към становището за по-голяма консулска закрила на граждани на ЕС в трети страни. Поправките предвиждат гражданите на Съюза, намиращи се в трети страни, в които нямат свое дипломатическо представителство, да могат да се обръщат към делегациите на ЕС в тази страна за съдействие и в случай на застрашена сигурност, арестуване или затвор.
Друга задача на делегациите на ЕС, предложена от Кирилов, е да информират гражданите, които нямат представителство на своята държава в страна извън Съюза, за възможността да получат съдействие за консулска закрила от делегацията на ЕС или от дипломатическо представителство на друга държава-членка. Също така според българския евродепутат, делегациите трябват да бъдат обезпечени не само с финансови средства, но и с всички други необходими ресурси, включително подходящо обучение и изграждане на капацитет за изпълнението на съответните задачи.
Измененията на Евгени Кирилов ще имат безспорно положително значение за гражданите на по-малките държави-членки на ЕС, които нямат свои дипломатически представителства във всички държави по света. Това важи с пълна сила за България, която драстично съкрати броя на своите посолства в чужбина през последните години. С тези стъпки ще се засили значението на европейското гражданство на пребиваващите в чужбина граждани на Съюза. Така те ще могат да разчитат за по-голяма закрила не само от своите държави, но и от другите държави-членки и от самия ЕС в лицето на неговите делегации.