Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Eвгени Кирилов пред "Аргументи-БГ" в интервю на Весела Веселинова "Изоставаме непростимо и рискуваме да загубим много средства от ЕС"
03.10.2012
ИЗОСТАВАМЕ НЕПРОСТИМО И РИСКУВАМЕ ДА ЗАГУБИМ МНОГО СРЕДСТВА ОТ ЕС
Изборът на Станишев за президент на ПЕС е сигнал, че трябва да засилим монолитността в БСП
Весела Веселинова
2 октомври 2012 г.
Евгени Кирилов е депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
- Господин Кирилов, появи се информация, че България има проблем с усвояването на парите по ОП „Развитие на селските райони”. Как се вижда този проблем от Брюксел?
- Получаваме много точни данни от Еврокомисията и ясно се вижда, че в последните години сме твърдо на опашката. Това е общата оценка – по някои програми сме в изключително тежко положение, по други – малко по-добре. В сравнение с новите страни-членки, които успяват да усвоят половината от полагащите им се средства, сме назад. Средното усвояване при тях е около четиридесет и няколко процента. Ние се въртим около 23-26%, което е изоставане с много тежки последствия за България и е непростимо в ситуацията, в която се намираме. Аз редовно бия камбаната и се надявам поне да има ускорение до края на годината, защото рискуваме да загубим средства, които са заявени преди 3 години. Изоставаме непростимо.
-Какво трябва да се направи?
- Спешно трябва да се раздвижат всички – от администрацията, от съответните министри надолу. От публичните изявления на министрите вее едно успокоение – не се безпокойте, договорени са 90-95% средства… Едно е да са договорени, друго е да са реално усвоени. 2013-та е последната година от този период и нещата стигат до критична точка.
-Кои са приоритетите на българското участие в европейската политика?
- Като представители не само на своите страни, а и като граждани на ЕС трябва да се борим за общите тенденции, включително и за интересите на новите страни-членки, каквато е и България. В момента в комисията по регионално развитие ври и кипи – освен бюджета за 2013-та година, в който трябва да има доста плащания, включително и за България, се обсъжда и рамката за следващите 7 години. Битката е много голяма. В регионалната комисия преобладава мнението, че кохезионната политика – политиката на сближаване на страните, основана на солидарността и нуждата от развитие на новите страни-членки в името на консолидирания единен европейски пазар, е голям приоритет. Много страни искат да намаляват средствата за тази политика. Затова битката за бюджета ще се води в остри форми. Нищо, че не излизат големи новини, но това е страшно важно за следващия период за развитие и на нашата страна.
-На 29 септември Сергей Станишев очаквано стана президент на Партията на европейските социалисти. Как бе приет избора на българин за толкова висок пост в европейската политика?
-За мен лично това е историческо събитие. Това е значително събитие за България, не само за Сергей Станишев, не само за БСП. Не знам друг път кога ще имаме такъв повод да се радваме като страна с влиятелен политик на европейската сцена. Изборът на Станишев за постоянен президент на ПЕС е изключително положителен факт, нещо, което ни дава много повече самочувствие. Би трябвало да дава самочувствие на всички от нашия регион. Най-после представител от Източна Европа стана лидер на една от големите европейски партии. Това е много.
- Очаквате ли да има промяна в самата БСП след избора на нейния лидер за този висок пост? Партията има 100-годишна история, със своите скандали и вътрешни противоречия…
- За мен скандали е прекалено амбициозно определение. Ние наистина сме партия, в която се спори, има противоречия, даже и сблъсъци, но тази партия си има традиция – да се обединява в името на общите цели. Смятам, че с излизането на Сергей Станишев на европейската сцена по този начин, нашите членове ще добият самочувствие, ще погледнат от високо на всичко, което ни предстои. Ще трябва да разберем, че този избор означава за нас и отговорност, означава ангажимент за засилване на монолитността на цялата партия.
- Възможно ли е да има повишено очакване към България сега?
- Това е сигнал, който показва, че в този съюз сме равни – поне социалистите. Моето лично впечатление е, че тенденциите от последните години, включително и тази, никак не са добри. Настъпва егоизма сред страните-членки, странно се засилва напрежението. Всяка страна гледа колко ще даде и колко ще получи – имам предвид от старите страни-членки. Това е една тенденция, насочена към липса на солидарност. Съюзът се крепи именно на принципите, един от които е солидарност.
- Това означава ли, че се засилва тенденцията – Европа на две скорости?
- Има сериозен опит и сериозна опасност това да стане. Най-интересното е, че ние от Партията на европейските социалисти, като една от големите сили, сме заели правилна позиция за новите страни-членки и за страните, които трябва да догонват – да участват в политиката на сближаване. Това е изключително важно и в тази сериозна криза, обхванала не само еврозоната, а и ЕС, ние трябва да бъдем движещата сила на следващите избори за Европарламент, за да заемем достойна позиция и да сложим край на тази тенденция. За да имаме сила в Европейския съвет, страните членки трябва да дадат шанс на левите сили, на социалистите.
- Как изглежда България отвън?
- Страната ни няма имидж в момента. Ако има такъв, той е по-скоро свързан с отрицателни тенденции. Нашето дясно управление е загубило и уважението, и респекта на управляващите от тяхната фамилия – Европейската народна партия. То се вижда как се котираме, казвам го с болка, защото губим темпо от всичко това.
- Какво очаквате и на какво се надявате след признаването на България за участник в европейската политика?
- От опита си до момента виждам нещо страшно вредно за страната – всяко правителство да започва историята ни от начало, да слага нови приоритети, да сменя администрацията, да открива колелото. Трябва да намерим почва в няколко области, да дадем трайно развитие на страната и тази политика да не се променя в зависимост от едно или друго правителство. За жалост, настоящето правителство даде поредното доказателство, че така не трябва да продължава. От тук нататък трябва да се направи нещо сериозно, за да стъпим на твърда основа. Иначе това люшкане със смяната, това прехвърляне на вината на предишните, което върви вече 3 години подред, без да се гледат ангажиментите на страната, е вредно и няма да доведе до никъде. Крайно време е да погледнем по-отговорно на развитието на страната, защото то засяга обикновените хора.
http://argumenti-bg.com/19289/evgeni-kirilov-do-kraya-na-2012-ta-usvoyavame-ili-gubim-pari-ot-es/