По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
ИЗОСТАВАМЕ НЕПРОСТИМО И РИСКУВАМЕ ДА ЗАГУБИМ МНОГО СРЕДСТВА ОТ ЕС
Изборът на Станишев за президент на ПЕС е сигнал, че трябва да засилим монолитността в БСП
Весела Веселинова
2 октомври 2012 г.
Евгени Кирилов е депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
- Господин Кирилов, появи се информация, че България има проблем с усвояването на парите по ОП „Развитие на селските райони”. Как се вижда този проблем от Брюксел?
- Получаваме много точни данни от Еврокомисията и ясно се вижда, че в последните години сме твърдо на опашката. Това е общата оценка – по някои програми сме в изключително тежко положение, по други – малко по-добре. В сравнение с новите страни-членки, които успяват да усвоят половината от полагащите им се средства, сме назад. Средното усвояване при тях е около четиридесет и няколко процента. Ние се въртим около 23-26%, което е изоставане с много тежки последствия за България и е непростимо в ситуацията, в която се намираме. Аз редовно бия камбаната и се надявам поне да има ускорение до края на годината, защото рискуваме да загубим средства, които са заявени преди 3 години. Изоставаме непростимо.
-Какво трябва да се направи?
- Спешно трябва да се раздвижат всички – от администрацията, от съответните министри надолу. От публичните изявления на министрите вее едно успокоение – не се безпокойте, договорени са 90-95% средства… Едно е да са договорени, друго е да са реално усвоени. 2013-та е последната година от този период и нещата стигат до критична точка.
-Кои са приоритетите на българското участие в европейската политика?
- Като представители не само на своите страни, а и като граждани на ЕС трябва да се борим за общите тенденции, включително и за интересите на новите страни-членки, каквато е и България. В момента в комисията по регионално развитие ври и кипи – освен бюджета за 2013-та година, в който трябва да има доста плащания, включително и за България, се обсъжда и рамката за следващите 7 години. Битката е много голяма. В регионалната комисия преобладава мнението, че кохезионната политика – политиката на сближаване на страните, основана на солидарността и нуждата от развитие на новите страни-членки в името на консолидирания единен европейски пазар, е голям приоритет. Много страни искат да намаляват средствата за тази политика. Затова битката за бюджета ще се води в остри форми. Нищо, че не излизат големи новини, но това е страшно важно за следващия период за развитие и на нашата страна.
-На 29 септември Сергей Станишев очаквано стана президент на Партията на европейските социалисти. Как бе приет избора на българин за толкова висок пост в европейската политика?
-За мен лично това е историческо събитие. Това е значително събитие за България, не само за Сергей Станишев, не само за БСП. Не знам друг път кога ще имаме такъв повод да се радваме като страна с влиятелен политик на европейската сцена. Изборът на Станишев за постоянен президент на ПЕС е изключително положителен факт, нещо, което ни дава много повече самочувствие. Би трябвало да дава самочувствие на всички от нашия регион. Най-после представител от Източна Европа стана лидер на една от големите европейски партии. Това е много.
- Очаквате ли да има промяна в самата БСП след избора на нейния лидер за този висок пост? Партията има 100-годишна история, със своите скандали и вътрешни противоречия…
- За мен скандали е прекалено амбициозно определение. Ние наистина сме партия, в която се спори, има противоречия, даже и сблъсъци, но тази партия си има традиция – да се обединява в името на общите цели. Смятам, че с излизането на Сергей Станишев на европейската сцена по този начин, нашите членове ще добият самочувствие, ще погледнат от високо на всичко, което ни предстои. Ще трябва да разберем, че този избор означава за нас и отговорност, означава ангажимент за засилване на монолитността на цялата партия.
- Възможно ли е да има повишено очакване към България сега?
- Това е сигнал, който показва, че в този съюз сме равни – поне социалистите. Моето лично впечатление е, че тенденциите от последните години, включително и тази, никак не са добри. Настъпва егоизма сред страните-членки, странно се засилва напрежението. Всяка страна гледа колко ще даде и колко ще получи – имам предвид от старите страни-членки. Това е една тенденция, насочена към липса на солидарност. Съюзът се крепи именно на принципите, един от които е солидарност.
- Това означава ли, че се засилва тенденцията – Европа на две скорости?
- Има сериозен опит и сериозна опасност това да стане. Най-интересното е, че ние от Партията на европейските социалисти, като една от големите сили, сме заели правилна позиция за новите страни-членки и за страните, които трябва да догонват – да участват в политиката на сближаване. Това е изключително важно и в тази сериозна криза, обхванала не само еврозоната, а и ЕС, ние трябва да бъдем движещата сила на следващите избори за Европарламент, за да заемем достойна позиция и да сложим край на тази тенденция. За да имаме сила в Европейския съвет, страните членки трябва да дадат шанс на левите сили, на социалистите.
- Как изглежда България отвън?
- Страната ни няма имидж в момента. Ако има такъв, той е по-скоро свързан с отрицателни тенденции. Нашето дясно управление е загубило и уважението, и респекта на управляващите от тяхната фамилия – Европейската народна партия. То се вижда как се котираме, казвам го с болка, защото губим темпо от всичко това.
- Какво очаквате и на какво се надявате след признаването на България за участник в европейската политика?
- От опита си до момента виждам нещо страшно вредно за страната – всяко правителство да започва историята ни от начало, да слага нови приоритети, да сменя администрацията, да открива колелото. Трябва да намерим почва в няколко области, да дадем трайно развитие на страната и тази политика да не се променя в зависимост от едно или друго правителство. За жалост, настоящето правителство даде поредното доказателство, че така не трябва да продължава. От тук нататък трябва да се направи нещо сериозно, за да стъпим на твърда основа. Иначе това люшкане със смяната, това прехвърляне на вината на предишните, което върви вече 3 години подред, без да се гледат ангажиментите на страната, е вредно и няма да доведе до никъде. Крайно време е да погледнем по-отговорно на развитието на страната, защото то засяга обикновените хора.
http://argumenti-bg.com/19289/evgeni-kirilov-do-kraya-na-2012-ta-usvoyavame-ili-gubim-pari-ot-es/